COVID-19 и мигрантите: Отказват ли бежанците да се ваксинират?

Близо 50% от хората с мигрантски корени в Германия смятат, че ваксината срещу Ковид може да е опасна. Медии твърдят, че делът на ваксинираните мигранти е значително по-нисък от този на местните хора. Така ли е?

Отговорът на този и други въпроси се съдържа в изследване на института "Роберт Кох", публикувано на 3 февруари 2022. За целта е било проведено социологическо проучване сред хора с мигрантски произход, като анкетите са били водени на 5 различни езика. Крайният резултат сочи, че сред местното население процентът на ваксинираните действително е по-висок, отколкото сред мигрантите, пише в свой материал DW.

Езиковата бариера

Но причината не е в това, че мигрантите са по-скептични към ваксините, казва Елиза Вулкоте, която представи резултатите от проучването на специална пресконференция на института "Роберт Кох". Оказва се, че езиковата бариера често играе ролята на сериозна пречка. Решаващи са също факторите образование, доходи и възраст. За целите на проучването са били анкетирани 2000 души. От тях 1000 са били с мигрантски произход, а други 1000 - без. В първата група 84% са били ваксинирани поне по веднъж, във втората – 92 на сто.

Здравната експертка от Института "Роберт Кох" Елиза Вулкоте смята, че тези разлики могат да се обяснят с езиковата бариера: "Колкото по-добри са познанията по немски език, толкова по-висок e и процентът на имунизираните".

Почти 92% от анкетираните, за които немският е майчин език или го владеят много добре, са били ваксинирани поне по веднъж. Имунизационната квота при хората със средни езикови познания е била 83 процента, а при тези със слаби познания – 75 на сто.

И възрастта е решаваща

Възрастта също оказва влияние при взимането на решение за имунизация. При анкетираните между 18 и 29 години имунизационната квота и в двете групи се оказва еднакво висока – 93 процента. А хората между 30 и 39 години са били с най-нисък процент на имунизации и в двете групи.

Доходите, образователното ниво и наличието на лош предишен опит, например преживяна дискриминация в сферата на здравеопазването, също се отразяват негативно на решението за имунизация, установява проучването.

Фалшиви информации

Има и множество фалшиви информации, които се разпространяват особено интензивно сред определени групи хора. Проучването сочи, че 58% от хората с мигрантски произход допускат, че имунизацията може да съдържа рискове за семействата, които желаят да имат деца. В групата без мигрантски произход това мнение се споделя от 51 процента.

Половината от анкетираните с мигрантски корени допускат също и това, че ваксината може да има опасни химически съставки – срещу 40 на сто в другата група. Освен това 51 процента не изключват вероятността ваксината срещу коронавируса да променя човешката ДНК – срещу 41 на сто в групата без мигрантски произход.

Елиза Вулкоте пледира за по-активни действия срещу разпространяването на фалшиви информации. „Трябва да има целенасочена разяснителна кампания за хората с по-малко познания по немски език и с по-нисък социален статус“, казва тя.

Опитът на Бремен

В провинция Бремен има голям брой мигранти, но същевременно и много висок дял ваксинирани: 87 процента от всички граждани. Как бе постигнато това? "Бремен от самото начало заложи не само на големите ваксинационни центрове, каквито има и в другите провинции, а и на мобилните екипи с преводачи, които обикаляха районите с компактно мигрантско население и разясняваха ползата от ваксините", казва организаторът на имунизационната кампания в Бремен Кай Бултман.

"Разбира се, невъзможно е да убедиш всички. Има например хора, у които е дълбоко вкоренено недоверието към всички държавни институции", казва Бултман.