Високо напрежение: Хронология на Тайванския въпрос

Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси се очаква да посети Тайван във вторник, което предизвика остри предупреждения от страна на Пекин, който претендира, че самоуправляващият се остров е негова територия, пише "Ройтерс".

Ето и основните събития в отношенията между САЩ, Китай и Тайван:

1949 г. - Комунистите на Мао Дзедун вземат властта в Пекин, след като побеждават националистите от Куоминтан (КМТ) на Чан Кайши в гражданска война. Ръководеното от КМТ правителство се оттегля на остров Тайван, прекъсвайки контактите с континентален Китай.

1950 г. - Тайван става съюзник на Съединените щати, които са във война с Китай в Корея. Съединените щати разполагат флот в Тайванския проток, за да защитят своя съюзник от евентуално нападение от континенталната част на страната.

1954-1955 г. - Първата криза в Тайванския проток: Пекин започва артилерийски атаки срещу някои контролирани от Тайван отдалечени острови край югоизточния бряг на Китай. Тайпе губи контрола си над някои острови и премества останалите сили и жители в Тайван.

1958 г. - Втора криза в Тайванския проток: Пекин започва месеци наред артилерийски атаки срещу контролираните от Тайван отдалечени острови Кинмен и Матсу, които се намират близо до континентален Китай. Тайпе отвръща на удара с оръжия, доставени от САЩ. Китай не завзема контрола над нито един от тайванските острови.

1979 г. - Съединените щати одобряват "политиката на един Китай" и прехвърлят дипломатическото признаване от Тайпе на Пекин. Китайският лидер Дън Сяопин предлага концепциите за "една държава, две системи" и "мирно обединение" като възможни алтернативи на завземането на Тайван със сила.

1979 г. - Съединените щати приемат Закона за отношенията с Тайван, в който ясно се посочва, че решението на САЩ да установят дипломатически отношения с Пекин се основава на очакването, че бъдещето на Тайван ще бъде определено с мирни средства. Той задължава Вашингтон да помогне за осигуряването на средства за самозащита на Тайван.

1982 г. - президентът на САЩ Роналд Рейгън приема шест уверения към Тайван, включително обещание да не променя Закона за отношенията с Тайван.

1995 г. - президентът на Тайван Лий Тенг-хуей посещава Съединените щати за среща в университета "Корнел", което предизвиква критики от страна на Пекин и ескалира напрежението.

1996 г. - Трета криза в Тайванския проток: Тайван провежда първия си пряк президентски вот. В отговор на това Пекин изстрелва ракети във водите близо до Тайван; Вашингтон изпраща самолети в региона. През март тайванският президент Лий Тенг-хуей печели с голяма преднина.

2000 г. - Чен Шуй-биан е избран за президент на Тайван, с което Демократичната прогресивна партия (ДПП), която подкрепя суверенитета на Тайван и официалната независимост, за първи път е на власт.

2005 г. - През март Пекин приема закон срещу отделянето, който прави отделянето на Тайван незаконно. През април лидерите на основната тайванска опозиционна партия KMT и на Комунистическата партия на Китай се срещат за първи път от 1949 г. насам.

Май 2008 г. - Подкрепяният от КМТ президент Ма Ин-джоу, който предпочита по-тесни връзки с Китай, идва на власт и оставя настрана политическите спорове с Китай, за да обсъди сделки, вариращи от туризъм до търговски полети.

2016 г. - Цай Инг-уен от ДПН печели президентската надпревара през януари с платформа за противопоставяне на Китай. През юни Китай преустановява всички официални комуникации с Тайван.

Декември 2016 г. - Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп нарушава десетилетния дипломатически прецедент на САЩ, като разговаря директно по телефона с президента Цай Инг-уен.

2017 г. - Администрацията на Тръмп одобрява продажби на оръжие на Тайван на стойност 1,4 млрд. долара, което предизвиква гнева на Пекин.

Март 2018 г. - Тръмп подписва законодателство, което насърчава Съединените щати да изпращат висши служители в Тайван, за да се срещат с тайванските си колеги и обратно, което отново разгневява Китай.

Септември 2018 г. - Държавният департамент на САЩ одобрява продажбата на Тайван на резервни части за изтребители F-16 и други военни самолети на стойност до 330 млн. долара, което предизвиква предупреждение от страна на Китай, че това застрашава сътрудничеството между Пекин и Вашингтон.

2022 г., юли - Президентът на САЩ Джо Байдън и президентът на Китай Си Дзинпин провеждат двучасов телефонен разговор, в който Байдън подчертава, че "политиката на Съединените щати не се е променила и че Съединените щати категорично се противопоставят на едностранните усилия за промяна на статуквото или за подкопаване на мира и стабилността в Тайванския проток".