Светът на свръхпотребление ще трябва да се опомни, за да оцелee

Процесът на намаляване на растежа ("degrowth") - идеята, че планетата ни е с ограничени ресурси и не може да издържа на постоянно нарастващо потребление - е най-близката до ерес теза в икономиката, където растежът се смята за най-добрия път към просперитета, пише Reuters.

Но с ускоряването на изменението на климата и прекъсването на веригата за доставки, което предлага на потребителите от богатия свят непривичен вкус на недостиг, теорията става все по-малко табу и някои започват да обмислят как би могъл да изглежда един свят на намаляване на растежа.

След като тази година научната агенция на ООН за климата призова за намаляване на потребителското търсене - основна предпоставка за намаляване на растежа - мозъчният тръст, който ръководи форума в Давос, публикува през юни наръчник за намаляване на растежа, а въпросът дори започна да се появява в инвестиционните бележки.

"Това е провокативен термин", каза Аникет Шах, глобален ръководител на ESG и стратегия за устойчиво развитие в Jefferies, за бележката на базираната в Ню Йорк банка от 13 юни относно "Възможността за регресивно развитие".

"Но не става въпрос за това да отидеш в страна с ниски доходи и да кажеш: "Не можете да растете повече", каза той. "Става дума за това да се каже: Трябва да разгледаме цялата система и да видим как с течение на времето да намалим общото потребление и производство в съвкупност."

За първи път теорията се появява на френски език през 1972 г. под името "décroissance" и печели поддръжници, след като в доклада "Граници на растежа" от същата година се описва компютърна симулация от учени на Масачузетския технологичен институт на свят, дестабилизиран от нарастващото материално потребление.

От самото начало тази симулация е спорна и някои я атакуват като погрешна, а други я приветстват като невероятно прозорлива в предсказанието си за ускоряващия се стрес на планетата.

През последните десетилетия световната икономика расте по-бързо от въглеродните емисии, които генерира. Но това не бе достатъчно, за да се спрат или обърнат тези емисии, което позволи на глобалното затопляне да продължи.

През април Междуправителствената експертна група по изменение на климата (МГИК) заключи, че за намаляване на въглеродните емисии е необходимо пълно намаляване на потребителското търсене, което представлява промяна в сравнение с предишния фокус върху обещаващите технологии за устойчиви горива.

Миналия месец партньорът на МГИК по въпросите на биологичното разнообразие IPBES включи процесът на намаляване на растежа сред редица алтернативни икономически модели, които биха могли да помогнат за спиране на влошаването на околната среда.

"В пленарната зала дори думата "дерастеж" (degrowth) не беше оспорена. Това е много интересно", заяви пред Ройтерс съпредседателят на доклада на IPBES Унай Паскуал за заключенията, които получиха одобрението на 139 държави членки, включително Китай, Индия, Русия и САЩ.

Статията за "дерастежа", публикувана през юни от Световния икономически форум, който е организатор на форума в Давос, загатва за въздействието на процеса, като предполага, че "това може да означава хората в богатите страни да променят начина си на хранене, да живеят в по-малки къщи и да шофират и пътуват по-малко".

Някои държави се опитват да измерват икономическите резултати по различен начин - малкото хималайско кралство Бутан е известно с това, че е разработило индекс на "брутното национално щастие", а Япония проучва възможността да разработи измерване на "зелен БВП".

Но все пак икономическата политика и пазарите в преобладаващата си част се движат по двойния път на увеличаване на потреблението и производството.

Тим Джаксън, икономист, който отдавна критикува този модел, заяви, че настоящият дебат за растежа е "много, много объркан", като различни направления се борят за надмощие.

Той посочи надпреварата за лидер на Консервативната партия на Обединеното кралство, която ще реши кой ще замени Борис Джонсън на поста министър-председател - той я нарече "безспирно" фокусиране върху икономическия растеж като безспорен приоритет.

От друга страна, каза той, по-екологично настроените политици в Европа и извън нея са възприемчиви в частни разговори към аргументите за ограниченията на растежа, но "искат да намерят други начини да говорят за това, които не плашат впряга".

Джаксън, автор на книгата от 2009 г. "Просперитет без растеж", заяви, че пандемичните ограничения от 2020 г. и тазгодишните западни санкции срещу Русия са поставили на дневен ред потреблението с други приоритети, а именно здравна безопасност или геополитически цели.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria