Трябва ли да се демонтират съветските паметници в цяла Европа?

След като Русия нападна Украйна, Литва, Латвия, Естония и Финландия демонтираха част от паметниците си от съветско време. Германия обаче е задължена да ги поддържа, пише в свой анализ DW.

Танкове, статуи, релефи - в много бивши съветски държави спомените за комунистическата ера са навсякъде. Но след началото на руската война в Украйна дебатите във връзка с монументите, увековечили падналите воини от Червената армия във Втората световна война, избухнаха с нова сила.

Балтийските държави например възнамеряват в следващите седмици и месеци да премахнат всички паметници от този вид, макар и да има несъгласни.

Естония: "Това е смъртоносно оръжие, не възпоменателен обект"

Във вторник естонските власти демонтираха и преместиха един оспорван паметник на съветски танк в близост до граничния град Нарва. Той е населен предимно с етнически руснаци и първоначално местните власти бяха против преместването му, защото според тях жителите на града го приемат за част от идентичността на населеното място.

Сега той бе преместен на 200 километра в естонския Военен музей. Още шест монумента от от съветската епоха бяха премахнати от града.

Правителството в Талин даде зелена светлина за отстраняването на съветските паметници от обществените пространства. "Танкът е смъртоносно оръжие, а не възпоменателен обект. А сега с точно такива танкове избиват хора в Украйна", каза министър-председателката Кая Калас. Предстои да бъдат демонтирани общо до 400 паметника.

В Латвия и Литва спорят по въпроса

Много латвийци са на мнението, че съветските паметници в Рига вече са непоносими - но пък за рускоговорящите жители на страната те са от голямо значение. Още през юли латвийското правителство разреши премахването на 69 паметника и паметни плочи, които наред с другото възхваляват съветския режим.

Демонтирането на съветския паметник на победата трябва да приключи до 15 ноември. Той е издигнат през 1985 година по повод 40-та годишнина от победата на СССР над хитлеристка Германия във Втората световна война като "Паметник на освободителите на съветска Латвия и Рига от германско-фашистките нападатели".

И в Литва текат спорове по повод съветските паметници. Демонтирането на паметника във възхвала на съветската армия в Клайпеда започна още през юли, като от него ще останат само изписаните в камъка имена на загиналите войници.

Финландия: паметникът, който бе овалян в катран и пера

И във финландската столица Хелзинки се водят интензивни дебати във връзка с подаръците от Москва. В началото на август "Монументът на световния мир" бе премахнат и откаран в музей. Паметникът е издигнат през 1990 година и е подарък от Съветския съюз.

Скулптурата е една от много реплики на оригинала, а Хелзинки е единственото място извън бившия Съветски съюз, в което имаше негово копие. То предизвика противоречия още тогава, а през 1991 година бе омазано с катран и пера от студенти. Девет години по-късно бе извършен и неуспешен опит паметникът да бъде взривен.
Паметникът е подарък на Хелзинки от Москва.

Германия е длъжна да се грижи за паметниците

В Германия паметниците също са тема на дебат. Те биват боядисвани и увивани със знамена. Още през март берлинската депутатка от ХДС Щефани Бунг призова от един паметник да бъдат премахнати оръдията и танковете. Берлинският общински съвет обаче отхвърли искането.

През март дрезденският политик от Свободната демократическа партия Щефан Шарф написа в Туитър: "Не, съветският паметник в Дрезден не може да остане. Не заради 1945-а, а заради 1953-а, 1968-а и 2022-а". Първа гвардейска танкова армия на Съветския съюз, която бе стационирана в Дрезден до 1993 година, през 1953 година участва в потушаването на народното въстание в ГДР, а през 1968-а - в потушаването на Пражката пролет.

Но и това искане не получи подкрепа: Германия е длъжна да поддържа и да почита съветските паметници, така е записано в сключения през 1990 година държавен договор между ФРГ, ГДР и четирите държави победителки във Втората световна война.