Европа все по-често отказва визи на турски граждани. Но защо?

В Западна Европа все по-рядко издават визи на турски граждани. Има и призив те изобщо да не получават шенгенски визи. Сред турците, засегнати от тази безпримерна демонстрация на сила, се зараждат гняв и омраза, пише в свой анализ Еркан Арикан за DW.

От седмици вече получавам в социалните мрежи лични съобщения. Хора от Турция и Германия ми разказват, че на тях или на техни роднини им отказват входни визи за Шенген, макар че са представили всички необходими документи. И в безизходицата си ме молят за съвет.

Първо си помислих, че това са обичайните недоволства от работата на служителите в германското посолство в Турция. Но междувременно разбрах, че зад всяко едно оплакване се крие някаква лична съдба: учители, които са искали да посетят свои роднини в Нидерландия; пенсионери, които не могат да отидат на сватбата на децата си в Германия; хора на изкуството, тръгнали на фестивал в Италия... Само в изключително редки случаи някои от тези кандидати получава виза, но за много по-малко дни, отколкото са заявили.

Много отхвърлени молби

Особено трудно е станало получаването на виза за Германия, твърдят турските медии. Това потвърждават и от германското външно министерство в Берлин: като аргумент за това защо германските представителства в Турция издават все по-рядко визи на турци се посочват икономическата криза в Турция и постоянното изтичане на квалифицирани кадри от страната.

Вярно е, че сегашната ситуация в Турция е истинска катастрофа. Всеки месец инфлацията се покачва и по официални данни тя вече гони 80 процента. Рекордно висок е и броят на хората, търсещи работа. Сред причините за променената визова политика не на последно място са и масивните нарушения на човешките права от страна на турската държава: европейските страни се опасяват, че много турци се опитват с туристическа виза да обърнат гръб на родината си завинаги.

Турските медии нашироко разказват, че все повече студенти, които пристигат в Европа със стипендия по програмата „Еразъм“, подават после молби за убежище. Това допълнително намали шансовете на турски студенти да бъдат приети за обучение по тази програма.

Гневът вече прераства в омраза

Повечето хора в Европа изобщо не са наясно колко скъпо е за турските граждани да подадат молба за шенгенска виза. Само предварителната такса възлиза на 80 евро, а ако молбата бъде отхвърлена, сумата не се възстановява. Към това се прибавят и разходите за резервирани хотели и самолетни билети, които се оказват чиста загуба, защото до пътуването в повечето случаи изобщо не се стига. Вярно е, че отказът за издаване на виза може да бъде обжалван, но един Бог знае дали тези усилия си заслужават.

Затова гневът срещу страните от Шенген вече прераства в омраза. Това е донякъде разбираемо, тъй като хора, които в миналото редовно са пътували до ЕС, сега изведнъж получават отказ. Визи се отказват и на хора, които имат постоянна работа, собствена къща и деца в Турция – за които е повече от ясно, че не биха загърбили родината си. Пенсионери и бивши „гастарбайтери“, които от години прекарват лятото в Турция и нямат никакво намерение да остават завинаги в Германия или в Европа, също не получават визи. Тези решения на чуждите консулства не са оправдани!

Нещо трябва да се промени

Правилата за издаване на шенгенски визи спешно трябва да бъдат преразгледани. Хора, които вече са получавали виза и често са пребивавали в Европа, бъдат третирани от консулските служби по-либерално. На възрастните хора, които искат просто да присъстват на сватбата на децата си или да видят внуците си в чужбина, също не бива да се пречи.

А хората на бизнеса, които се опитват да съживят закъсалата турска икономика, пътувайки за изложения или за търговски преговори, следва да получават своите визи дори с предимство. Също както и зажаднелите за пътувания турски туристи след дългите ограничения на пандемията, които носят приходи за западните икономики.

А черните овце, които искат трайно да останат в Европа, така или иначе си намират нелегални начини да стигнат до страните от Шенген. Неопетнените турски граждани не бива обаче да плащат за грешната политика на своята родина.