Защо папа Франциск отива в Монголия, където няма много католици?

Решавайки се да посети тази слабо населена страна с огромно будистко мнозинство, папа Франциск може би гледа на Монголия като на начин за "изграждането на мостове" със съседите й Китай и Русия, като се имат предвид стратегическото разположение и неутралитетът на държавата в този нестабилен регион, пише Франс прес.

Пътуването, в което влиза деветчасов полет от Рим до столицата Улан Батор утре, ще бъде и внимателно наблюдаван тест за издръжливост за 86-годишния папа, който през юни претърпя операция от херния и изпитва болка при ходене.

Бивша сателитна държава на Съветския съюз, където демокрация има от 1992 г., Монголия има една от най-младите и най-скромните католически общности в света, оценявана приблизително на 1400 души при население от 3,3 милиона жители.

В страната служат едва двайсет и петима католически свещеници – като само двама от тях са монголци, и 33 монахини по данните от Ватикана, макар че именно там е най-младият кардинал на Католическата църква.

Пътуването на Франциск до стремително урбанизиращия се Улан Батор е израз на желанието на папата йезуит да предаде послание от  Римокатолическата църква до пребрегвани региони на голямо разстояние от Рим, като същевременно отстоява диалога между религиите.

Това ще бъде „възможност да прегърнем една църква, малка като брой вярващи, но преизпълнена с вяра и голяма в проявяваното милосърдие", заяви папата в неделя.

Визитата, която трябва да продължи до 4 септември, обаче има и безспорни геополитически цели.

Мисленето в дългосрочен план на Ватикана е "да запази присъствие и откритост на църквата в държави, където това не може да се смята за даденост", казва Пол Или, старши сътрудник в Центъра "Бъркли" по религия, мир и международни отношения в американския университет Джорджтаун за АФП.

"Ако отиването му в Монголия остави вратата отворена към целия този регион, то това ще е пълноценно посещение с относително малко недостатъци", добавя Или.

"Преоткриване на ценностите"

Някога част от империята на Чингис Хан, Монголия, която няма излаз на море, е притисната между Русия и Китай, зависима от едната по линия на вноса на енергия, и от другата за износа на своите суровини, най-вече въглища.

Но Монголия се стреми да поддържа линия на неутралитет спрямо склонните към разширяване и разпространяване на властта и влиянието си съседи, опитвайки се и да балансира между сили като САЩ, Япония и Южна Корея.

Това прави Монголия потенциално полезна за отношенията на Ватикана както с Пекин, с който миналата година Светият престол поднови споразумението си по щекотливия въпрос с назначаването на епископи, така и с Москва, пред която папа Франциск се опита да посредничи за край на войната в Украйна.

А Монголия поддържа отношения и със Северна Корея.

"Тази държава няма спорове със съседите си – в Азия това е рядко срещано", казва Джулиън Дийркес, преподавател в университета на Британска Колумбия в Канада.

"И това наистина е единствената постсоциалистическа демокрация в Азия, всички други не оцеляха", добавя той.

Това стана подтик за "преоткриването на ценностите" в отношенията между демократичните държави и Монголия в контекста на растящата руска агресия и безпокойството, което поражда неконтролираният Китай, посочва Дийркес.

Първа папска визита

Франциск е първият папа, който ще посети Монголия. Той пристига в петък сутринта и ще има един ден за почивка преди официалните си срещи в събота, включително с министър-председателя на страната Лувсанамсрайн Оуюн-Ердене, представители на гражданското общество, дипломати, свещеници и мисионери.

В неделя Франциск ще направи обръщение на среща с представители на различни религии и вероизповедания – едно от петте предвидени обръщения на папата, и ще води литургия в новопостроена хокейна зала.

Не е предвидено да излиза извън Улан Батор, град, където неочакваните печалби от въгледобива през последното десетилетие доведоха до бум на строителните дейности.   

Папа Франциск може да използва пътуването, за да сподели своята загриженост за влиянието на климатичните промени, които наред с минното дело и прекомерното разширяване на площите за паша на животните водят до обезлюдяване на все повече участъци от територията на Монголия.

Метеорологичните бедствия – от опустошителните наводнения до суша и пясъчни бури – погубиха цели стада по обширните пасища, принуждавайки номадите, които са една трета от населението на Монголия, да мигрират към столицата Улан Батор.

И сега столицата е опасана от бедняшки квартали, обитавани от преселилите се номади.

През декември избухнаха протести, породени от корупционен скандал в във въгледобивната индустрия, и изострени от настоящото недоволство на населението от слабата икономика и високата инфлация, свързани с КОВИД-19 и войната в Украйна.

Най-младият кардинал

Посещението на папата беше предхождано от няколкомесечна бурна дипломатическа дейност на Монголия, в това число визитата на премиера Лувсанамсрайн Оуюн-Ердене във Вашингтон този месец и посещението на френския президент Еманюел Макрон в Улан Батор през юни.

Миналата година монголска делегация от будистки монаси и католически свещеници посети Ватикана по повод 30-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Светия престол и Монголия.

Тя беше предвождана от най-младия католически кардинал – 49-годишния италианец Джорджо Маренго, назначен от папа Франциск миналата година. В качеството си на апостолически префект на Улан Батор мисионерът, който от 20 години работи в Монголия и помогна за създаването на първата католическа църква в традиционна номадска  шатра - гер (дом на монголски език - бел. ред.), е най-високопоставеният католически свещеник в страната. (БТА)