Войната, в различните ѝ форми, е явление, което е естествено да предизвиква отвращение у нормалните хора. Но при определен род обстоятелства, както е казал Клаузевиц, „войната е продължение на политиката с други средства“.
Военният конфликт в Украйна, на който сме свидетели, потвърждава крилатата мисъл на германския стратег от началото на XIX век. Без някой да е обявил война на своя противник, такава на територията на Украйна се води вече година и половина. Конфликтът, който мнозина „специалисти“ се надпреварваха да предричат като „краткосрочен“ и с „напълно предвидими резултати“, както впоследствие и с несъстоятелни прогнози за „краха на руската икономика“ и „международната изолация на Русия“, непрекъснато се задълбочава. Това налага необходимостта от негов бегъл прочит през призмата на геополитиката.
Разбирането на политическата (в т.ч. военна) събитийност през геополитическа призма означава разбиране на географията като фактор, влияещ върху политическата организация и интересите на изразяващите пространството субекти. Иначе казано – преимуществата или недостатъците, които залагат географските условия в процеса на усвояване на пространството от субекта, откъдето произтичат особеностите на неговата сила, слабост, стремежи и начин на поведение към външния свят. Геополитическият статут на страните в това отношение е функция на тяхната география.
Военният сблъсък в Украйна, който мнозина лаици продължават да наричат „руско-украинска война“, има своя геополитическа дълбочина. Последната се корени в съперничество за влияние между утвърдени центрове на силата, чиято проявяваща се остра форма на колизия в Европа маркира поредния етап от непрестанната борба за овладяване на пространствени ресурси. На глобално равнище изразяващ геополитическото съперничество с поделени сфери на влияние от близкото минало бе двуполюсният модел от Студената война. След разпадането на СССР и последвалото сдаване на позиции от Русия, геополитическата хегемония на Запада под водачеството на САЩ се утвърди като безспорна. На първо място, обаче тази хегемония се крепи на структурите на НАТО, териториалното разширение на които се разгръща върху страните от Източна Европа и западната периферия на бившия СССР с изграждане на пояс, разполагащ се плътно до границите на Русия.
В исторически план западният фланг на Русия, заради широката му откритост през Източноевропейската равнина към Западна Европа, винаги е бил най-уязвимото ѝ място. През него са нахлували полските интервенти, Бонапарт и Хитлер, а днешното му придърпване в „прегръдката“ на атлантизма поставя пред Русия безусловни императиви за обезпечаване на собствената ѝ сигурност. Нарастването на стратегическите сили на НАТО по западния ѝ фланг е съпроводено с икономически, културен и информационен натиск на Запада, чийто резултат днес е непрестанното фрагментиране на региона с непризнати или полупризнати териториално-политически образувания: Приднестровската молдовска република, Гагаузия, Нагорни Карабах, Нахичеван, Абхазия, Южна Осетия, Донецката и Луганската народни републики. В съвкупност те проблематизират гарантирането на сигурността не само по западния фланг на Русия, но и в цяла Източна Европа.
Притискането на Русия и подриването на интересите ѝ по западния фланг достига точка на търпимост, която видимо бе украинската криза през 2014 г. Застрашителни „пробойни“ за нейната сигурност се отварят непосредствено след военния преврат в Киев, довел до отцепване на Крим, разпалване на гражданска война в Донбас и последващо насърчаване на милитаризма в Украйна. Попаднала под пряка зависимост от САЩ днешна Украйна е превърната в инструментът за пряко „убождане“ на Русия, с косвено въвличане на НАТО, настървена русофобия на най-големия носител на руския език извън Русия и опити за подмяна на културна идентичност. При създалата се ситуация географията по западния фланг на Русия не предоставя разнообразие от алтернативи на военния вариант за адекватен руски отговор в обезпечаване на сигурността.
След година и половина от началото на „специалната военна операция“ в Украйна се разбира, първо, че Русия води война с колективния Запад, начело със САЩ, който е впрегнал в тази битка всички възможни сили – военни, икономически, технологични, информационни. Второ, Русия, въпреки несравнимо по-скромния си потенциал от своя съперник, е икономически подготвена да води въоръжена борба. Затова свидетелства ръста на руската икономика (достигнал 5% за първата половина на 2023 г. и 6-о място ППС в света), подема на военно-промишления ѝ комплекс, консолидирането на нацията и укрепването на позиции в международната общност (в БРИКС, Африканския и Латиноамериканския регион).
Пробуждането на Русия със средствата на твърдата сила, първо в Сирия, а сега в Украйна подсказва за геополитическо съвземане с амбиции за укрепване на доминацията ѝ като утвърден център на силата. Но понеже залогът е прекалено голям, ресурсите впрегнати и от Русия, и от нейния основен геополитически противник – САЩ, правят тази битка изтощителна. Бавният ход на войната в Украйна недвусмислено показва това. Залогът за Русия обаче е по-голям, защото предполагаемо туширане на Киев и подкопаване на авторитета на НАТО, няма да реши окончателно проблема със сигурността по западния ѝ фланг. Ако се преследва геостратегическата цел за връщане на границите на НАТО до 1997 г., прокламирана от В. Путин в началото на 2022 г., то „специалната военна операция“ ще се окаже само началото на дълга и изтощителна схватка на Русия, от една страна, срещу САЩ и НАТО, от друга, за бъдещата геополитическа ориентация на Източна Европа.
Геополитическото значение на Източна Европа в продължение на векове е с функции на своеобразен санитарен кордон или лимитроф (погранична зона), отделящ Европейския запад от Русия. Ограниченият суверенитет и слабите институции на държавите в него го лишава от геополитическа самостоятелност и респективно – прави зависим в различни периоди от източния или от западния геополитически полюс на влияние. От днешна 40-милионна Полша до балкански джуджета като Словения и Черна гора регионът си остава преходно игрово поле за геополитическо съперничество между атлантическия Запад, предвождан от САЩ, и евразийска Русия. Ориентацията му към някой от двата полюса обаче маркира съотношението на силите в Европа, а оттам и тяхната пропорционалност в света.
Русия, която властваше над Източна Европа почти половин век и в резултат на краха на СССР изгуби, е предприела поход на запад. Дали този поход ще се увенчае с успех или обратно – ще претърпи провал пред силата на атлантическия Запад, научна прогноза геополитиката не може да даде. Но за България, която е съставна част от Източна Европа, и от Освобождението си до днес „се премята“ от източния към западния полюс на влияние, трябва да е ясно, че битката с паметта от близкото минало и материалните им изражения – паметниците, може да се окаже съществена грешка в бъдеще. Причината – инерцията от геополитическото минало в нашия регион има свойството да се повтаря.
Автор: Вилиян Кръстев, доктор на науките, специалист по обществена география и геополитика, доцент в Икономическия университет във Варна
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Слабото звено в киберсигурността на Европа са обикновените бизнеси, които никой не е защитил
Димитър Радев: ЕЦБ трябва да е готова за ново повишение на лихвите
Европейският енергиен пазар изпраща предупредителен сигнал за икономиката
35-часовата работна седмица е лукс, който Mercedes вече не може да си позволи
Кадър на деня за 21 ноември
Испания ще удължи специалния режим за банково облагане, за да финансира жилищни политики
Хороскоп за 22 ноември 2026 г.: Изненади за Телците, нови емоции за Стрелците
ГДБОП претърси дома на автоексперта по делото за смъртта на Сияна
Времето днес, 22 ноември: Слънчева неделя с температури до 18° преди рязко застудяване
Три забрани за празника на 22 ноември – какво не бива да правим според народните поверия
Рецепта за фокача с маслини и чери домати
В България няма данни за броя на жените, страдащи от ендометриоза
Спортът по телевизията днес, 22 ноември
Безброй изпреварвания и екшън, но победата във Вегас е за Макс
Тест за шампионски амбиции! ЦСКА ще превзема „Колежа“
Зверев ще спори с Алкарас за титлата в Торино
Мален вкарва повече от Ван Бастен и Шева
Мактоминей пак спаси Наполи
Нумерологична прогноза за 22 ноември
Дневен хороскоп за 22 ноември, неделя
Подаръци за мъж: практични идеи за Коледа
10 бижута – шедьоври на гения Булгари
На 89 години почина Паоло Булгари – бижутерът, превърнал Bvlgari в световна марка
Таро карта за 22 ноември, неделя – Асо мечове
Инсулиновата чувствителност и стареенето - защо метаболитното здраве има значение за дълголетието?
Кога да посетим спешно отделение при дете с висока температура?
Моите здравни права: От раждането до 18 години – какви безплатни прегледи и изследвания се полагат на децата?
Контролът върху лечебните дейности в България: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Експерт: По-малко играчки и повече обща игра помагат на малките деца да се съсредоточават
Честваме паметта на свети апостол Филимон и на свети Михаил воин българин
Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ