Учените подцениха магнитната буря, предизвикала червеното сияние

Учените неправилно оцениха мощността на слънчевото изригване и скоростта на изхвърления от него плазмен поток, което в крайна сметка доведе до силна магнитна буря и полярни сияния, видими от нетипични региони.

Това бе съобщено от Лабораторията по слънчева рентгенова астрономия на Института за космически изследвания на Руската академия на науките (РАН) и Института по слънчево-земна физика към Сибирски клон на РАН. На 5 ноември на Земята започна магнитна буря. Тя се оказа толкова силна, че предизвика полярни сияния, които можеха да се наблюдават чак до руския юг и в България.

"Вече е ясно, че както скоростта, така и мощността на емисиите бяха напълно неправилно оценени, въпреки че това все пак не обяснява как такава слаба причина може да предизвика буря от наблюдаваното ниво", казва се в съобщението.

Отбелязва се, че мощен плазмен поток бе изхвърлен от Слънцето към Земята на 3 ноември. Той съвпадна във времето с изключително слабо слънчево изригване, което по някакъв начин може да се наблюдава от Земята. Учените идентифицираха потока именно с изригването.

"По всички признаци емисията се смяташе за обикновена. Въз основа на това, както и на измерената скорост на облака, пристигането на плазма към Земята се очакваше...на 6 ноември и бе определена в прогнозите от всички световни агенции като слаба магнитна буря от ниво G1, което е най-ниският клас“, допълват от лабораторията.

Всъщност се оказа, че газовите облаци са изминали разстояние от 150 милиона километра от Слънцето до Земята само за два дни и в крайна сметка са ударили магнитното поле на Земята ден по-рано от очакваното и със значително по-голяма сила, обобщиха учените.

Според техните оценки сутринта на 6 ноември Земята все още ще бъде в облака от слънчева плазма. Температурата на междупланетния газ в близост до Земята се увеличи до 300 000 градуса, тоест приблизително 10 пъти, а скоростта на слънчевия вятър се увеличи от 350 на 500 километра в секунда.

"Измерванията на космическите апарати, през които плазменият облак премина по пътя си към Земята, показаха наличието на собствено магнитно поле в плазмата, ориентирано противоположно на посоката на магнитното поле на Земята. Това може да причини един вид анихилация на силовите линии, когато полето на изхвърляне взаимодейства с полето на Земята, което най-вероятно допълнително е усилило въздействието върху земната магнитосфера“, обясниха учените.

В момента бурята е класифицирана като G3 (трети клас по петобална скала). Впрочем, тя не е рекорд дори за 2023 година. На 23-24 април имаше буря, която достигна своя връх на ниво G4, а това не се бе случвало няколко години преди това. Последната буря на ниво G5 бе регистрирана на 11 септември 2005 г.