Експлоатация: Как в Германия българки, които гледат болни, са лишени от права

Те работят по 24 часа на денонощие, а пари често не виждат. Историите на българските болногледачки Добрина и София също са без хепиенд. Германската обществена медия АРД пита защо жени като тях се оказват без права, пише Дойче веле.

Без да е наясно за правата си, тя се хваща на работа в Берлин срещу 950 евро месечно - като болногледачка, която е на разположение 24 часа в денонощието. АРД среща зрителите си с българката Добрина, която преди десет години започва работа в Германия по финансови причини. Заплащането във Федералната република определено е по-високо, отколкото би било в България, но постепенно Добрина установява, че агенцията, която ѝ посредничи за работата, взима много повече от нея самата. И решава да потърси правата си.

И други случаи

Българката София (това име ѝ дават в предаването на АРД) също е работила на 24-часов режим. При нея не става дума за месечното заплащане, а за травмата, която е получила в резултат на извършваната в Германия тежка работа, наложилата се операция на гръбначния стълб, но така и не получила право на болнични.

Това са само два от случаите на около 600 000 чужденци, които работят в Германия като болногледачи на 24-часов режим. Без тях системата за обслужване на възрастни и болни в страната ще се срине, посочва германската общественоправна медия, като отбелязва, че регламентацията в сферата не е достатъчна, а договорените условия често се разминават с реалните.

Лъвският пай е за агенцията

Добрина е от Несебър, където се е върнала да живее със семейството си – четирима души в две стаи. Не могат да си позволят по-голямо жилище, макар тя да има да получава 32 500 евро от своя някогашен работодател в Германия. Преди десет години, след взет кредит, за да може да осигури медикаментите на тежко болния си съпруг, Добрина попаднала на обявата на българска агенция за наемане на болногледачки на 24-часово работно време в Германия. Заминала за Берлин да се грижи за жена, която била на легло. Получавала 950 евро месечно – много по-малко от тогавашното минимално заплащане, но тя не го знаела. Синът на болната жена бил добронамерен и казал на Добрина да се свърже с работодателите си, на които той плащал по 2150 евро. „Обади им се да ти увеличат заплатата.“ Така жената разбрала, че агенцията получава много повече от нея. И решила да се бори.

От германската общественоправна медия отбелязват, че потърпевшите от експлоатацията болногледачки от чужбина, които са по 24 часа на разположение, рядко се съгласяват да говорят пред медиите – повечето предпочитат да останат анонимни. АРД, позовавайки се на техните разкази, информира, че има работни места, на които и храна не се предоставя. Принципно с агенциите би трябвало да се сключи трудов договор със здравна осигуровка, но това също невинаги се случва. А жените не искат да говорят за проблемите си, за да не бъдат уволнени и да влязат в черните списъци на агенциите – тоест никога повече да не получат работа.

Защо българката не може да работи повече

София показва пред камерата белезите от операцията, която ѝ е била направена. Тя не може да вдига тежко, защото страда от остеопороза, но последният ѝ случай в Бавария се оказал много по-интензивен, отколкото очаквала. „Жената инвалид искаше ежечасно да я раздвижвам из къщата.“ София изпълнявала желанията на своята пациентка, но самата тя се чувствала все по-зле и по-зле - острите болки в гърба станали постоянни. Състоянието на българката се влошавало, тя искала да се прибере у дома, но едва три дни по-късно получила от работодателя си - германска агенция - автобусен билет до България. Поставили ѝ диагноза фрактура на гръбначния стълб, тоест била нужна операция. Тя минала добре, но София и до днес има болки. Дори да може пак да работи, в никакъв случай няма да може да поема същото натоварване.

Жената направила опит да получи болнични със съдействието на Съюза на германските синдикати в Мюнхен. Оттам поискали от работодателя ѝ документите за нейните социални осигуровки, което би ѝ позволило да се възползва от правата си. И получили отговор, но не и документи – работодателят написал, че София умишлено не го е уведомила за своята остеопороза и дори я обвинява, че нарочно е приела работата, за да получи осигуровки и лечение в Германия. Българката от своя страна твърди, че в разговор била предупредила работодателя си за своя проблем.

Обвинения от шефа на агенцията

Тя не спира да се надява на някакво положително решение, във връзка с което германските журналисти се свързват с шефа на агенцията, която ѝ е посредничила. И пред тях той настоява, че е премълчала за своята остеопороза. Едва след като започнала работа, представила съответното свидетелство, за да извлече ползи от германската социална система, както твърди той. Според работодателя в случая на София става дума за опит да се измами германската социална система.

Междувременно се изяснява, че жената е била социално осигурена – но защо в такъв случай не са ѝ предоставени съответните документи? Така или иначе – нейната дума е срещу неговата и дали София някога ще стигне до парите си, остава неясно.

Добрина така и не получава нищо

Когато преди осем години Добрина разбира, че ѝ плащат по-малко от полагаемото, подава жалба в Германия срещу агенцията, която я е наела. Прави го в името на справедливостта, а и за да даде пример на другите си колеги, които са в същото положение – да ги насърчи да се борят, посочва тя пред АРД. Жалбите ѝ преминават през три инстанции, за да се установи какво заплащане ѝ се е полагало, както и дали е трябвало да получава допълнителни пари заради това, че е била на разположение постоянно.

В крайна сметка Федералният съд по труда се произнася в полза на Добрина – тя трябва да получи от агенцията си общо 32 500 евро. Преди това никой в Германия (от болногледачите на 24-часов режим) не е успявал да постигне подобно нещо. „Доверих се на правосъдието, изобщо не съм се съмнявала, че ще успея“, казва Добрина пред АРД. Случаят привлича вниманието на медиите, отбелязват го като голям успех, но...Добрина и до днес не е получила дължимото.

Случаен фалит?

Защо? Тя е изпратена от българска агенция, която работи с германски партньор - оттам се получават заявките, а от България се изпраща подходящ за случая човек. Той работи в Германия, но му се плаща от българската агенция, затова тя е тази, която би трябвало да изплати парите на Добрина. Само че българската агенция обявява фалит непосредствено след съдебното решение.

И ето че Добрина вече осем години чака – не знае как би могла да получи парите си, макар германският съд да ѝ ги е присъдил. Обръща се към съдебен изпълнител, от срещата с когото излиза бясна, както казва пред германските журналисти. Нова информация няма – българската агенция категорично е фалирала и Добрина няма да получи парите си. „Съдът в Германия си свърши работата на три инстанции, а тук, в България...“.