Втори фронт: Путин скоро ще празнува "териториална" придобивка в Германия

Руският президент Владимир Путин може и да изпитва болка от изненадващото нахлуване на Украйна в Курска област, но този уикенд той вероятно ще празнува териториални придобивки далеч на запад - в Германия.

Приятелски настроените към Русия партии в три източни германски провинции - Бранденбург, Саксония и Тюрингия - са на път да постигнат значителни успехи на регионалните избори през септември. Вотът в две от провинциите е насрочен за неделя, пише Политико.

Проруската партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) има големи шансове да заеме първото място и в трите провинции, а наскоро сформираният ляв алианс "Сара Вагенкнехт" (АСВ) се издига рязко нагоре. А това означава, че Москва ще възстанови силната си позиция в обширна част от бившата Източна Германия - регион, в който е доминирала в продължение на десетилетия по време на Студената война.

Ако прогнозите се потвърдят на изборите, резултатите със сигурност ще предизвикат дълбока тревога в цяла Германия. Евентуална победа на екстремистите ще разкрие до каква степен са се провалили усилията на германския политически естаблишмънт да изтрие разделението между Изтока и Запада в страната и ще разклати до основи и без това нестабилната тристранна коалиция в Берлин.

Подобна победа би означавала и лична победа за Путин: руският лидер е бил агент на КГБ през 80-те години на миналия век в Дрезден - опит, който е оставил у него трайно възхищение от всичко немско. Един биограф дори веднъж го нарече "германецът в Кремъл".

Общо взето, според последните проучвания на общественото мнение, приятелски настроените към Москва партии, които се намират в крайно дясната и лявата част на политическия спектър, се очаква да спечелят поне 50% от гласовете в регионите. В една от провинциите, Тюрингия, прогнозите са, че партиите ще съберат до 65%, като АзГ ще е на първо място с около 30%.

Макар че не всички партии са толкова открито проруски настроени, колкото АзГ, те споделят два общи наратива, прокарвани от крайната десница: че НАТО има обща вина за войната в Украйна и че мирно решение би било възможно, ако Западът се беше отнасял сериозно към дипломацията.

Основните управляващи партии в Германия на национално ниво - социалдемократите (ГСДП), Зелените и Свободните демократи (СвДП) - бяха изтласкани в ролята на "втора политическа сила", като социологическите проучвания прогнозираха общ резултат от около 12% в Саксония и Тюрингия и 27 % в Бранденбург. Дори ако се включи и най-голямата центристка сила в Германия - консервативните християндемократи (ХДС), общият резултат на основните партии не надхвърля 50 процента.

Това е изключителен спад за центристките партии, които формират политическия живот на Източна Германия от обединението насам. В началото на 90-те години на ХХ век западногерманският истаблишмънт на практика колонизира Изтока, като изпрати свои политически ветерани да управляват Саксония и други провинции. Дори и днес повече от 40% от висшата политическа класа в източните провинции на Германия произхожда от Запада.

Бързият възход на АзГ и други популистки партии в източната част на страната показва, че този подход е дал обратен резултат. Според последните социологически проучвания Зелените и СвДП, най-малката от трите партии в управляващата коалиция на Германия, са изправени пред възможността да бъдат изхвърлени от трите парламента на отделните провинции. За да получат места, партиите трябва да съберат поне пет процента от гласовете.

"Демократичните партии - СДПГ, ХДС и дори Зелените - така и не успяха да се наложат на Изток по същия начин, както на Запад, и това, разбира се, улеснява много партия като АзГ да се промъкне и да се възползва от по-нестабилния електорат", казва социологът от Лайпцигския университет Йоханес Кийс.
  
Въпреки че обединението промени из основи икономиката на бившата Източна Германия, повишавайки жизнения стандарт до ниво, непостижимо по времето на комунизма, в много краища на страната продължава да се усеща недоволство от фактическото завладяване на страната от Запада. След обединението регионът е загубил 15% от населението си, тъй като много бивши източногерманци, особено жени, са се преместили на запад.

Разочарованието от тези събития често се засилва от националните политици, които третират региона, който днес е само една пета от размера на бившата Западна Германия по отношение на населението, като "другия".

"На Изток човек трябва да обяснява нещата малко повече, отколкото на Запад, но аз с удоволствие го правя и обичам да ходя там", казва лидерът на ХДС Фридрих Мерц в интервю през май, визирайки твърдата позиция на партията си по отношение на Русия.

Тогава Мерц заяви, че се стреми към първо място и в трите провинции, но сега това вероятно е недостижимо. Дори в Саксония, където ХДС изглежда води с малка разлика, АзГ изпреварва християндемократите в някои от последните проучвания.

Въпреки че партията на Мерц остава конкурентоспособна там, тя може би е успяла да го направи само защото премиерът на ХДС Михаел Кречмер се противопоставя на изразходването на милиарди за военна помощ за Украйна и превърна застъпничеството за мирни преговори между Москва и Киев в централна тема на кампанията си.

Кречмер също така направи посещение в Москва през 2021 г., като покани Путин да посети Дрезден, където руският лидер е бил на служба при падането на Берлинската стена.

"За мен ще бъде голяма чест, Ваше превъзходителство, да Ви посрещна в Саксония", каза тогава Кречмер на Путин.

Фактът, че дори водещ германски консерватор от Изтока е готов да се поклони на Путин, подчертава степента, до която руските наративи са се наложили в региона. Дори повечето германци на Изток да нямат илюзии за Путин, населението все още не е преодоляло десетилетията на антизападна пропаганда. За мнозина Москва не е по-лоша от Вашингтон, който популистки настроените политици обвиняват, че работи зад кулисите, за да преследва собствените си цели в Украйна.

"САЩ са свръхсила в упадък, която се бори за запазване на глобалната си хегемония", заяви миналия месец Сара Вагенкнехт, която оглавява едноименната партия АСВ.

В по-голямата си част левите политици на Изток са концентрирани в АСВ и Лявата партия, наследник на бившата източногерманска комунистическа партия, и са не толкова за Путин, отколкото за мир.

"Нуждаем се от европейски мирен ред, който да включва Русия", заяви този месец Бодо Рамелов, настоящ премиер на Тюрингия и един от най-критичните гласове към Русия в партията "Левите". "Всички участващи страни трябва да се споразумеят за пакт за ненападение и да създадат отбранителна общност."

Критиците отхвърлят подобни призиви от страна на левицата като наивни. Те казват, че настояването Западът да прекрати доставките на оръжие, докато казва на Украйна да спре борбата си и да отстъпи част от територията си, в крайна сметка играе в полза на Москва и легитимира нейното нахлуване в Украйна.

По-голямата заплаха обаче остава АзГ, която би предизвикала политическо земетресение, което би се отразило далеч отвъд границите на Германия, ако партията спечели и в трите провинции - перспектива, която според някои е по-вероятна след нападението с нож в Золинген миналата седмица, за което се твърди, че е извършено от сириец с предполагаеми връзки с "Ислямска държава".

Връзките на АзГ с Москва са добре документирани. Преди изборите за Европейски парламент през юни германските власти разкриха това, за което твърдят, че е било руска операция за влияние, в която е участвал един от водещите кандидати на АзГ. Въпреки това партията завърши на второ място с 16% и се представи особено добре на изток.

Много високопоставени фигури от АзГ не крият привързаността си към авторитарния режим на Путин. Бьорн Хьоке, лидерът на АзГ в Тюрингия, когото мнозина смятат за духовен кръстник на партията, е казвал, че ако някога стане канцлер на Германия, първото му пътуване ще бъде до Москва. Ако това някога се случи, което все още е повече от невероятно, по-вероятно е Путин да го посети първи.

Преди отношенията между Москва и Берлин да се влошат, Путин често посещаваше Германия - включително града, в което е работил в Източна Германия.

"Ще бъда честен, идвам в Дрезден със специално чувство", каза той пред публика по време на посещение в града през 2009 г., за да получи ордена "Свети Георги" - награда в чест на видни личности, които "се борят за доброто по света". "Това без съмнение е един от центровете на европейската култура, град с богата история и със свой особен чар", каза Путин.