Сидеров: Лешояди от ляво и дясно чакат плячка

За периода докъм 40-те години средата на XVII в. в повечето от селищата се очертава слабо нарастване на броя на данъкоплатците християни, което в общи линии следва естествения прираст на населението. Обаче периодът 40-те години до края на века се оказва изключително неблагоприятен за българското и за останалото християнско население в цялата изследвана Централна и Източна част на Балканския полуостров. Почти навсякъде се наблюдава непрекъснато намаление на християнските домакинства. Установява се пълен синхрон по време и интензивност на процеса в значително отдалечени едни от други и особено силно засегнати райони (например в Разградско, Шуменско, Търговищко, Силистренско, Варненско и др.) в Североизточна България и в противоположния край на изследваната територия в Тиквешко, Малашевско, Кукушко и др. [37]. Неслучайно това са предимно селища и райони, в които XIX в. заварва относително голям процент мюсюлманско население. Увеличение на християнския елемент, и то минимално, се установява само в 12 от посочените 70 финансово-административни единици, което далеч не е в състояние да компенсира внушителния спад в броя на немюсюлманските домакинства във всички останали 58 вилаета. Най-силно били засегнати от помюсюлманчването Североизточна България и значителен дял от Македония, както и Ловешкият и Врачанският район (с намаление на места от 50, 60, 70 и повече проценти). В относително по-благоприятна ситуация се оказали по това време Централна, Западна и Северозападна България, Тракия и отчасти Беломорието. Намалението на християнските домакинства в цялата изследвана територия е от порядъка на 33,7% или, с други думи, през XVII в. българското християнско и останалото немюсюлманско население тук не само че не бележи никакъв естествен прираст, но по една или друга причина губи поне 1/3 от първоначално регистрираните немюсюлмански домакинства [38]. А средногодишен темп на прираста от порядъка поне на 2 на хиляда би бил даже задължителен за периода, макар че редица автори го изчисляват и на по-голям [39].Като главна причина за този съществен спад в броя на немюсюлманските домакинства се очертава разрасналият се по това време ислямизационен процес, засегнал само през XVII в. няколко генерации българи [40]. В резултат новите мюсюлмани и семействата им преставали да се числят към списъците на облаганото с джизие християнско население и при последвалите регистрации бройките им се приспадали от дотогавашните.В условията на Османската империя, когато религиозните норми и догми имали силата на политически аксиоми и светогледът бил до31 голяма степен теологичен, единоверието било важен фактор в живота както на народите в нея, така и на отделния поданик. Деленето на хората на мюсюлмани (правоверни) и немюсюлмани (неверни) като една от основните догми на исляма пронизвало в една или друга степен цялата структура на османското общество, цялата система на неговото управление. Религиозните общини, култовите обичаи и учреждения, училищата, данъците, участието във войската и администрацията, наказателните и гражданските съдилища и т. н. се основавали на разделянето на поданиците съобразно религиозната им принадлежност. Вероизповеданието било източник на привилегии за мюсюлманите и на неравноправие за немюсюлманите.При тези конкретно исторически обстоятелства народностното самосъзнание се ограничавало, замъглявало, измествало и подменяло от религиозното съзнание в умовете на вярващите.Обстоятелството, че османският потисник изповядвал мюсюлманската религия, а потиснатата българска народност християнската религия водело до пречупването в съзнанието на тогавашните православни българи на народностните и класовите противоречия през религиозна призма. Привързаността към традиционната християнска религия се осъзнавала като етнодиференциращ признак по отношение на османския потисник. В съзнанието на тогавашните православни българи християнското се смесвало с българското, а мюсюлманското с турското. Оттук и ислямизирането се разглеждало като потурчване, като отпадане от българската народност, за което свидетелствуват историческите извори и фолклорната традиция. Това водело в една или друга степен към отграничаване и отчуждаване на българите мюсюлмани от българската народност, а по-късно и от българската нация.Основният фактор за това отчуждаване била системната политика на религиозна и народностна асимилация, провеждана от османския завоевател, която водела към формиране у тогавашните ислямизирани българи на своеобразен религиозно-именен комплекс, чужд на българската историческа традиция. Този комплекс малко или повече замъглявал българското им народностно самосъзнание, малко или повече подменял народностното им самоопределение с религиозно самоопределение, малко или повече ги приобщавал в религиозно отношение към османската власт. Обръщането в исляма означавало преминаване към привилегированата и господствуваща ислямска религиозна общност на империята. Смесването на религиозното и народностното в умовете на вярващите в повечето случаи не означавало пълна загуба на относителната самостоятелност на народностното самосъзнание [41]. отговор Сигнализирай

През цялото време на робството били извършвани групови помюсюлманчвания на българи. Османските архивни документи дават сведения за преминаването към исляма на цели села или част от тях. Например в изложението на заместник-съдията на Карнобат до централната османска власт от 24 април 1690 г. се посочва: В свещения съд се явиха християните Драган син на Иван, Косер син на Николчо, жители на село Бей Гюберан (днес с. Огнен, Карнобатско). Те заявиха следното: Селото ни принадлежи към вакъфа на покойния Руккас Синан бей и плащаме поголовен данък джизие за 262 домакинства. Повече от 30 домакинства от жителите на селото приеха исляма, а нас ни натовариха да плащаме и тяхната част от данъка [33]. Османските данъчни регистри изобилствуват със сведения, където са изброени десетки хиляди имена на наскоро приели исляма жители. Масови ислямизации ставали дори през втората половина на XVIII в. [34].Историческата наука разполага с хиляди сведения за единични помохамеданчвания. Това са официални османски документи за преименуване, консулски донесения, дописки във вестници, лични писма, изложения на българи до властите и т. н. Те са ставали системно по цялата българска земя до самото освобождение на България (1878 г.), а в неосвободените български земи до 1912 г. [35]. Резултатите от тях били не по-малко опасни за българската народност, отколкото масовите и групови ислямизации.Само издирените досега османски държавни документи за поединична ислямизация в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София са хиляди. Тази масовост изключва възможността за случайност и нетипичност. Документацията за поединичното помюсюлманчване произтичала от органите на османската държавна власт и била резолирана лично от великия везир. Тази форма на разпространение на мюсюлманската религия била държавна политика, тя била насърчавана морално и материално. Държавата заделяла финансови средства, за да насърчи ислямизационните процеси, като осигурявала на всеки нов мюсюлманин известно парично възнаграждение и един кат мюсюлмански дрехи нали новите мохамедани трябвало да се отличават външно от своите бивши единоверци.Поединичната ислямизация протичала ежедневно. В продължение на петте столетия османско владичество в българските земи тя също довела до ислямизиране на голям брой българи.Представа за количествените измерения на помохамеданчванията масови, групови и единични, през XVII в. дават съхранилите се до наши дни голям брой османски регистри за облагане на населението с изисквания само от немюсюлманите паричен данък джизие. При периодичното обновяване на тези регистри село по село и град по град в тях били добавяни бройките на достигналите пълнолетие не-30 отговор Сигнализирай

Говорете си каквото искате !!! Припари ви под краката от Бойко и Волен, та за това рипате такива !!! Не бойте се ,според пръчката скачат палашите !!! отговор Сигнализирай

Ба,онзи ден за една думичка "сус" ме триха.Нямат хората тълковен речник. отговор Сигнализирай

Малиии!Те хората столетия ги мислят икономическите философии,пък ние сега тепърва ще измисляме нова.Аджеба,да е чувал Сидерчо за "железни закони".След приемането на коцепцията за тях Великобритания става владетелка на света. отговор Сигнализирай