МЗ стандарт: 20 мин за линейка. Изпълнение – до 5 години

Стефан Константинов представи новата "Концепция за развитие на спешната медицинска помощ в България“. Естествено, тя е все още на хартия, и както сам Константинов я определи: „Това е нещо много хубаво, към което трябва да се стремим“. Основните проблеми в системата са ясни: времето за реакция, координацията на сигналите, кадровият дефицит, несвойствените функции, които вършат медицинските екипи.

Критерият за време за достъп

Новият стандарт вече се налага на центровете за спешна медицинска помощ и е свързан с един от основните проблеми в сектора. Само в 57% от населените места в страната спешната помощ достига до конкретен пациент за 20 мин. За останалите – времето е над 30 мин. Министър Константинов се закани, че максималното закъснение, което ще се допуска, е 40 мин. Като ако това време се достигне или просрочи, ще се искат писмени обяснения от всеки екип, обясни министърът. Целта е при 90% от случаите да се стигне до 20 мин. От Центровете с най-големи проблеми в това отношение са отдалечените райони около Смолян, Добрич, Бургас, както и най-големите градове – София, Варна и Пловдив.

Координация

Проблемът с координацията на екипите има няколко измерения: разпределянето на дежурните екипи, сливането на телефоните 112 и 150 и кадрите, които ги обслужват.
За да се изпълни стандартът от 20 минути, МЗ започва изненадващи проверки всеки месец на по два центъра за спешна медицинска помощ. Инспекторите обаче ще следят и за друго – как се разпределят случаите от координаторите в колцентровете. Тук опираме до кадрите и до предстоящото сливане на телефоните 150 и 112.

Кадрите: В повечето случай става въпрос за хора над 50 години, уточни Стефан Константинов. Така той оправда забавянето на линейките в София, където по думите му сигналите се описват на „халваджийски тефтери“. Компютризирана система има, за нея са дадени 8 млн. лв., но тя не се използва. заради навиците на служителите в системата. „Обучението продължава“, успокои министърът.

112 и 150: На практика получените на телефон 112 сигнали се препращат към тел. 150, което допълнително увеличава времето за реакция на екипите. Според последните разпоредби след 30 септември те трябва да се слеят и да остане само 112. За това бяха отпуснати и усвоени допълнително средства от държавния бюджет. Според Стефан Константинов обаче сливането се отдалечава във времето за неопределен срок. „Най-рано половин година след като се докаже, че 112 не бави спешните повиквания, ще се слеят двата телефона“, уточни той.

Екипите

В екипите се появява длъжността парамедик. Те ще заменят работещите в момента фелдшери, които са 30% от работещите в системата в момента. Парамедиците ще преминават специално обучение по програма, която тепърва ще се уточнява. Тя ще влезе в системите на университети с акредитация, т.е. ще трябва да се търсят и хора, които да обучават желаещите. Доста оптимистично здравният министър си даде срок на изпълнение на тази задача 2 години. Според него през 2013 г. (когато е и краят на мандата на това правителство) се очаква първият набор обучени парамедици. В същото време от Концепцията за спешната помощ става ясно, че основните кадри, на които ще се разчита за бърза реакция, ще бъдат именно тези долекарски екипи. Те ще поддържат живота на пациентите до намесата на лекар.

Друго нововъведение са т.нар. транспортни екипи. Те само ще пренасят пациенти от едно населено място до друго или до първата болница, оборудвана с нужната апаратура. Естествено, лекарските екипи ще покриват най-тежките случаи. За да се спази това пожелателно разграничение обаче, трябва сигурна и бърза координация. Основната тежест е върху първоначалното решение какъв вид екип да се прати на место. И ето как кръгът се затваря и отново изпраща Концепцията за спешната помощ в сферата на пожеланията.

Кой плаща сметката?

Максималната заплата за лекар в спешните отделения е 700 лв. Според министъра в края на годината при преизчисляването тя стига до 1000–1100 лв. Това обаче е ниска заплата, заяви Константинов и обясни: „Щом лекарите напускат, значи е така“. В системата работят 6887 души при налични 7113 щата. Лекарите са 1146, фелдшерите – 1508, а 1103 са медицинските сестри. Причините за свободните места са няколко: ниски заплати, неравномерна натовареност на екипите, лоши условия на труд. Според министъра фелдшерите/парамедиците трябва да получават на месец сума от 3 минимални заплати, а лекарите – толкова, колкото колегите им от извънболничната помощ. Изчисленията на МЗ показват, че необходимата сума само за заплати е 150 млн. лв. на година.

Естествено, основната тежест пада върху държавата, засега здравната каса може да покрива само странични за спешната помощ дейности, като транспортиране на пациенти между лечебни заведения. За частно финансиране все още не може да се говори според здравния министър. „Не и докато здравно осигурените лица в България не станат 90% от населението“, уточни Константинов. За сравнение в момента те са около 60%. Бюджетът на министерството в момента е 70 млн. лв., за следващата година министърът ще поиска още толкова, и пак няма как да покрие разходите, които предвижда за стратегията.

За финал

Следващите три месеца Концепцията ще е подложена на обществен дебат. Това е времето, когато ще се правят корекции, предложени от пациентски организации и работещите в сектора. Най-рано през 2012 г. готовият текст може да влезе в Народното събрание. А очакваните първи резултати от концепцията здравният министър оптимистично очаква след 5 години.