Първанов предложи агенция "Рога и копита"

Рога и копита е сайт с ловно-рибарска тематика осмиваща ловните приключения на Първанов и сие.А колкото до Анонимния76 ти си личи че си по-*** от 71.Човека ти цитира книга с автора и а ти се хвалиш блясъци на остроумието. отговор Сигнализирай

GOCE TI ROGATA SI GI IMA6.S KOPITATA NE ZNAM KAK 6TE STANE ?MOJE BI ZA DOBAR DONOS NAGRADA. отговор Сигнализирай

Що се отнася до агенциите и агенцийките, гоце е прав! Но първо да си огледа своята кочинка! Президентството е тих пристан за сродни ДС души, разни чиновници и псевдо-експерти, които си бъркат в носа по-цял ден, секретарки, кафенца и други екстри за наша сметка! Искам да знам колко народна пара изяде президентската институция за два мандата?! Да махнем парите за НСО! Ще се очудите за какви милиони става въпрос! Пенсионерите можеха и на Сейшелите да почиват с тези пари!!! отговор Сигнализирай

Не разбирате ли какво ги говори Гоце! Ами как ще разбирате като не сте ходили на училище! отговор Сигнализирай

Случи се очакваното: нищо не се случи с имитацията на парламентарно разследване на сигналите за бракониерски и корупционни ловни далавери на главноловуващия Георги Първанов. Няма как да е иначе в държавата, в която си има традиция: осъдиха предшественика му Живков за скъсани чорапи, след което закърпиха и изпраха репутацията и на уж разследвания за злоупотреби негов достоен наследник очаквайте скоро и паметник да му вдигнат паралелно с Живковия в Правец, където Първанов пирува тайно в хотела на руските олигарси Златеви с други високопоставени политически бракониери, които ни държат на мушка с лъжата, че били скарани помежду си.Аргументите на парламентарната индулгенция за Първанов се свеждат до това, че нямало аргументи, които да доказват твърденията за нарушения. Не били достатъчно сериозни сигналите на гражданина Аврамов, който дръзна да сезира парламентарната ловна дружинка, че един от нейните стрелци върлува из резервати и ловни стопанства. Побратимите обаче активираха механизмите за колективна самозащита и оневиниха личността на себеподобния си. И той, в типичния му самодоволен стил на селски пехливанин, тържествува и се подиграва, наслаждавайки се на победата си над гражданина Аврамов.Как да е иначе? Как един гражданин ( или гражданско общество, ако го имаше) да свърши несвършената работа на разследващи и прокурори срещу властника и неговата машина за замитане на следи? Някой съмнява ли се, че писмени доказателства за безобразията не е имало и следователно следователите не могат да ги намерят, защото просто не съществуват ( те и следователите ги няма, какво остава за следите)?И още един въпрос, преди отговора: ако е вярно, че в България има недосегаеми за правосъдието, може ли да се очаква тъкмо човекът, въоръжен с медийно послушание, правосъдно влияние чрез личните му назначения през последните 10 години и с информацията на две безотчетно подчинени само на него служби за сигурност да се окаже изключение от това правило?Ето как Аркадий Ваксберг ( който почина преди два дни-лека му пръст!), обяснява спецификата на трудността да бъдат обвинявани с доказателства управници, които са взели мерки да не оставят улики. В книгата си Отровите на Кремъл, той пише:Трябва да се има предвид, че Сталин много добре е разбирал криминалния характер на своите злодеяния и старателно се е опитвал да не оставя следи за тях по документи. В такива случаи неговите устни заповеди или мълчаливи, но напълно прозрачни препоръки трябва да се възстановяват парче по парче и по косвени улики, в анализа на които човек си служи с инструментите на психологията и логиката, а НЕ С ПИСМЕН ИЗТОЧНИК( курсивът мой-бел. авт.). За криминалистиката в това няма проблем, тъй като съвкупността от косвени улики се смята за също толкова силна доказателствена основа, колкото и документ, който по принцип подлежи на фалшифициране. Много често се налага да разчиташ на устни свидетелства на съвременниците, чиито думи обикновено се класифицират от сталинистите като слухове, недостойни за вниманието на историците. Всъщност обаче, когато получиш подобна информация в абсолютно затворена тоталитарна държава и в общество, в което никой не разполага с автентично знание за онова, което става сред партийния елит, подобни източници придобиват не по-малка тежест от документите, а понякога и по-голямаПравя цялото това уточнение, за да отговоря предварително на въпрос, който вероятно ще възникне у читателя: има ли безспорни доказателства, които да подкрепят изложените в книгата версии?Отговорът е не, ако за безспорно доказателство се смята само писмен документ с подпис и печат.Отговорът е да, ако се има предвид огромното количество разкази на съвременници и самият факт, че така нареченият слух упорите се крепи вече осемдесета година . ( с. 23)Сменете Сталин с Първанов, а осемдесет години с десет и няма да сгрешите в извода си: живеем в една постсталинистка действителност, в която пред очите ни се вършат всякакви безобразия, които биват обявявани за слухове. отговор Сигнализирай