Президентският пост не е нужен на ГЕРБ!

shansovete za pechalba sa minimalni!!!no igrajte redovno s malki sumine se poddavajte na hazarta ... отговор Сигнализирай

E i nie sichko jadem ...ama se smeem posledni,shtoto mojem i da letim :P отговор Сигнализирай

В тези дни животът беше тежък. Зимата бе сурова като предишната, а храната дори още по-оскъдна. Отново бяха намалени дажбите на всички животни, освен на прасетата и кучетата. Квик обясни, че прекалено строгото спазване на равенството при дажбите е в разрез с принципите на анимализма. Във всеки случай никак не му беше трудно да докаже на останалите животни, че както и да изглеждат нещата, в действителност храната им не е оскъдна. Засега, разбира се, бяха сметнали за необходимо да се направи корекция на дажбите (Квик винаги говореше за корекция, а не за намаление), но в сравнение с времето на Джоунс бе постигнат огромен напредък. Четейки бързо цифрите с писклив глас, той подробно им обясни и ги убеди, че сега имат повече овес, повече сено, повече ряпа, отколкото са имали в дните на Джоунс, че работят по-малко часове, че питейната вода е по-чиста, че живеят по-дълго, че по-голям процент от малките им оцеляват, че имат повече слама в обора и не страдат толкова от бълхи. Животните вярваха на всяка дума, изречена от него. В интерес на истината, Джоунс и онова, което той символизираше, почти се бяха изличили от паметта им. Те знаеха, че животът днес е тежък и оскъден, че често са гладни и мръзнат, че когато не спят, обикновено работят. Но едно време несъмнено е било по-зле. Те искаха да вярват, че е така. Освен това тогава са били роби, а сега бяха свободни и този факт променяше всичко, както не пропускаше да подчертае Квик. отговор Сигнализирай

Ха, Тиквата можел и още нещо (освен да дрънка глупости и да реже лентички) - прозява се.... отговор Сигнализирай

Ще делим ний хорски укори,ще търпим и присмех глупешки,ще търпим, но няма да охнемпод никакви мъки човешки. отговор Сигнализирай