Калфин: ГЕРБ предизвикват ескалация на кризата

Абе кой ще ти чете на тебе комунистическите пропаганди и фалшификати,даже дъртите коминяги няма да седнат да четат този ферман който си изтепосал тук в сайта,никой не вярва на червената *** само вие сам самички се залъгвате като първобитните люде когато са открили желязото,я си гледай там сам книжките и не занимавай хората с простотии . отговор Сигнализирай

Ако някои хора си преглътнат първичното желание да плюят всичко негерберско, ще разберат, че Калфин е прав. Забавянето на плащанията на държавата към изпълнителите изстрелва междуфирмената задлъжнялост. От което страда най-много дребния и средния бизнес, който е принуден да влезе в сивия сектор за да се опита да оцелее някак си, а големите юридически лица, разчитайки на държавни плащания свиват обеми и занемаряват качеството. Това е порочен кръг, политика на анхилиране на бизнес средата. отговор Сигнализирай

Ако днеска се появи оня пезевенк дето хвали и сам се именува "Хитлер" - тепайте го одма, мискининот му с мискинин, *** глава недоучена, плужекот со плужеците! Тепенье му е майката на таквия зверове сакати, недоубиени! отговор Сигнализирай

Hitler4000, ne si mii dupeto sled akano 4e da si celia fyshkizuiden. Ina4e , na 4eti, kakv 4ikidjia e bilo bash Gitler4eto.Когато Хитлер е унил, чете българските вестници, за да си върне куражаПредположението, че Германия изпреварила някакво старателно подготвяно съветско нападение над страните от Европа, се оказва само германски пропаганден трик от юни 1941 г.Иван ПетринскиБългарски всекидневници от първите две седмици след германското нахлуване в СССР: в. "Утро", петък, 27 юни 1941 г.; в. "Мир", петък, 27 юни 1941 г.; в. "Зора", петък, 4 юли 1941 г.; в. "Слово", вторник, 24 юни 1941 г.(Продължение от миналия четвъртък)Понякога не е вярна приказката за старите вестници, като исторически извор те са безценни. Доколкото легалните български печатни издания и радиостанции в годините на Втората световна война се развиват в условията на тежка и непреклонна цензура, то те са и съвсем несвободни да развиват собствени политически теми или да поддържат своя собствена политическа линия. Днес бихме разглеждали подобно явление като крайно отрицателно, но що се отнася до желанието ни за изследване на германската пропагандна подготовка за нахлуването в СССР, поведението на българския печат ни е всъщност много удобно - в него намираме отразен съвсем точно крайният резултат от тази подготовка, особено когато днес си направим труда да прочетем накуп българските вестници от това време.Всестранната пропагандна подготовка за германското нахлуване в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. включва очевидно разработката на цялостна пропагандна кампания. Многобройните материали по темата през първите две седмици след 22 юни 1941 г. могат да се сдружат в общо 7 основни направления.На първо място са, разбира се, новините от фронта. Текстовете заемат челните места на първите страници с пренос на по-задни страници за по-дългите материали. Заглавията, особено в "Утро", издават буйна и невъздържана радост от първоначалните успехи на германската армия, каквато обикновено е налице, когато нещо се случва съвсем неочаквано. "Мир" е по-сдържан, там поне до края на юни основна тема остават новините и коментарите за предадените под българско управление и населени предимно с българи земи в Македония и Беломорска Тракия.Най-категоричен е "Зора". Още на втория ден от войната (в броя от вторник, 24 юни) в заглавие е обявена "Победоносната война на Германия срещу СССР". Вероятно дрипавите вестникопродавци са се скъсвали напевно да повтарят и останалите заглавия от първа страница "Войските на СССР в отстъпление" и "Германската войска воюва срещу СССР с пресни сили". Големите снимки показват Гьоринг, Браухич, Кайтел, немски коне преплуват река и мътно изображение на танк в рехава гора. За "Зора" на 26 юни войната вече е на приключване, остават само технически подробности - водещото заглавие е "Съдбата на съветската войска решена". Наистина е малко рано за такова изявление, но и в редакцията изглежда са били прави за себе си, имат за продан всекидневно 160-хиляден тираж (колкото впрочем има и "Утро"), по лев парчето. Подготвя се и продажбата за следващите дни - от Главната квартира на фюрера съобщават, че "Големи успехи трябва да се очакват на фронта срещу СССР".Там, където германските успехи не достигат, те се дописват свободно. На 28 юни пак "Зора" категорично провижда, сякаш Поскрьобишев е шурей на някой от редакторите, че "Сталин ще издаде заповед за отстъпление".Макар и не толкова съществени, твърде добре са обозначени и останалите направления в темата. Европа и светът са единни срещу СССР според българския печат. Целите на войната срещу СССР са формулирани почти еднакво от всички всекидневници на 23-24 юни - войната е срещу "болшевиците", а не срещу съветския народ. Както вече ни е известно, последното твърдение е съвсем невярно. Разглеждат се почти от всички природни богатства на Съветския съюз, които щели да станат "общодостъпни" след сразяването на "болшевиците". Нарядко се обсъжда и приликата с нахлуването на Наполеон, като винаги се подчертава, че двете събития, от 1812 г. и от 1941 г., нямат нищо общо.За "съветската неискреност" вече стана дума, а "бунтовете" в Москва, Ленинград, Рига, в Черноморския флот и сред украинците след 22 юни били "справедливо възмездие" за тази неискреност.* * *Всичко, което се излъчва по Радио София, се следи напрегнато и от Двореца, и от правителството. Новини по програмната схема от 1940 г. се четат 4 пъти дневно, като следобедните от 14:15 часа са само за стопански събития. За по-сигурно новините са единствено от Българската телеграфна агенция, като дори не се преписват на чисто, четат се направо от лентите.Пак по същата програмна схема Радио София редовно излъчва коментарни прегледи на новините, писани и четени пред микрофона от първия български радиокоментатор Панайот Чинков. До 1944 г. текстовете му обикновено завършват с обиди към говорителите на антифашистките радиостанции, предаващи от Москва, както и към Радио Лондон. Обичайни са изразите "предател" (към Г. М. Димитров например, който води радиопредаване за България от Палестина) или "морален ***" (за стария земеделец Коста Тодоров). На 24 юни от 19:15 часа, след сигнала за точно време, Чинков чете все още твърде благ и далеч от всякаква категоричност коментарен преглед, озаглавен "Първите резултати от военните действия срещу болшевиците": "Войната срещу Съветския съюз започна и се развива така, както са действали във всички случаи досега германците, именно те успяха да изненадат съветските войски . . . Как ще продължи по-нататък тази светкавична война, ще ни покаже близкото бъдеще, но сигурно светът ще бъде свидетел на едно невиждано досега в историята на човечеството стълкновение, понеже от двете страни на огромния непрекъснат фронт ще бъдат изправени по няколко милиона бойци . . ." (препечатка във в. "Мир" от 25 юни).Обичайно Радио София е затрупвано с ултимативни "предложения" да излъчва пряко речи на Хитлер, на Рибентроп, на Гьобелс и на нацистките митинги, придружени от изискване и за точен час. Само в много редки случаи директорът на радиото Сирак Скитник може да изпрати подобен отговор (1941 г.): "При техническа възможност ще предадем речта на Рибентроп . . ." (В. Димитров, 1994). Не подлежат на отказ и многобройните военно-пропагандни материали и поредици, изпращани от Германия, като "Произход на каската" например.До 1 септември 1944 г. на практика всички новини по Радио София са с произход Берлин, рядко Рим или Токио, макар още на 16 юни 1940 г. да е подписан договор за размяна на новини с ТАСС. Новини от Ройтер и Хавас се използват именно от 1 септември, а първото съобщение на ТАСС е прочетена дословно по Радио София на 6 септември 1944 г., при това в точен превод и с използване на изрази като в оригинала - "германските завоеватели" и "нашите войски освободиха" например (В. Димитров, 1994).* * *Въпреки крайната несвобода на българските вестници и на радиото във времето до есента на 1944 г. и в условията на непрекъснати и непремерени прогермански хвалебствия (особено забележими след средата на 1940 г.) някои редактори все пак успяват честно да изразят мнението си, дори и с крайно необичайни способи. Особено старателни са "Мир", с претенции за тежест и сериозност, и олевяващият "Заря".За някои такива примери стана дума и миналия четвъртък, но има и още много. Почти всички всекидневници публикуват след 22 юни великолепни панорамни снимки от Москва и Ленинград с мащабните нови строежи в тях, с широки, чисти и подредени улици, с парковете и градините. В "Зора" от 1 юли 1941 г. например на 8 страница има голяма снимка на новия огромен Театър на Съветската армия. Вярно текстът под снимката е твърде преждевременен ("Москва, столицата на СССР, която съветското правителство изоставя, за да намери убежище в Урал . . ."), но общото впечатление от тези снимки е на възхита от новия изглед на големите съветски градове.След разстрела на ген. Владимир Заимов (1 юни 1942 г.), всички главни редактори на легални български всекидневници получават нареждане да обнародват съобщението на първите страници на вестниците си. След заплахи за трайно спиране на в. "Мир" главният му редактор Петър Тасев е принуден наистина да изпълни нареждането, макар и неохотно. Обичайно отляво на главата на вестника винаги има по една крилата мисъл, всеки ден различна. На 2 юни 1942 г. тази мисъл, напечатана с по-едър шрифт, е: "Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода". Съобщението за разстрела на ген. Заимов е разположено точно под карето с Ботевите думи и визуално образува с него едно цяло.След Сталинградския разгром, за който българските вестници мълчат дълго, в. "Заря" пуска на женската си страница голяма снимка на жена в траурно облекло и текст "Последна берлинска мода . . ." (Ф. Панайотов, 2008).* * *През 1943-1944 г., когато германските войски отстъпват на широк фронт, проправителствените и профашистките български вестници при отсъствието на всякакви действителни аргументи преминават към заплахи. "Всички, които се отнасят с подозрение към нашата [на Тройния съюз] победа - пише проправителственият "Нова Вечер" - ще понесат върху главите си удара на железния ни юмрук". Все по това време същите тези вестници, както и всички жълти издания с гръмки заглавия всекидневно обявяват, че ей сега, утре-другиден и ще се отбележи голямата германска победа над СССР. По тоя случай навсякъде в България масово се разпространява остроумен виц:"- Какво прави Хитлер, когато е отчаян от поредното военно поражение на Източния фронт?- Чете българските вестници, за да си върне куража". отговор Сигнализирай

alooo Hihlerut4ooo, tolko brzo me utriha 4e trea oste edin pat da ti *** na kafiavata tikva отговор Сигнализирай