Станишев: Ще се кандидатирам за нов мандат

За първи път ясно се усети, че чашата на търпението прелива и 10-годишното квазивенозно преливане на Борисовия образ през медиите стига до своя предел.Пръв за това даде сигнал самият Бойко Борисов, който се колеба до 12 без 5 дали да се кандидатира за президент. Отказа се в последния момент, ама наистина в най-последния момент. На следващия ден се разбра, че охраната на НСО е била пратена да вземе костюм на извикания по спешност Плевнелиев, за да бъде представен той като кандидата на ГЕРБ. Борисов ще си остане с едно безспорно качество в историята и то е изключителният му политически инстинкт. Досега той не му изневеряваше в продължение на десет години, не му изневери и този път. Борисов усети, че има сериозна вероятност да не бъде избран за президент и се дръпна от тази възможност в последната секунда. Като същински Индиана Джоунс, който се претъркулва под падащата стена и дори успява да си вземе шапката. Никой от вас не трябва да има съмнение, че ако Бойко Борисов бе сигурен, че ще бъде избран за президент, щеше да се кандидатира. Искам да кажа, че първият ясен знак за вълната "анти-Бойко" бе дадена от самия Бойко. Той не пожела да изпита силата й и да се сблъска лично с нейната мощ. Второто основание за моята теза идва пак от решение на Бойко Борисов, решението да избере Росен Плевнелиев за кандидат-президент. "Росен", както го нарича самият Борисов, е антропологически и ментален антипод на Бойко, както пък журналистите наричат премиера. Ако Плевнелиев беше лидер на БСП, щеше да отнесе точно толкова подигравки на тема "мека китка" от Борисов, колкото днес ги отнася Станишев. Борисов го играе мачо, който е пълен с чувства и дори е ларж в изразяването на емоциите си. Плевнелиев е пресметлив и стиснат откъм емоционалност, а физически дори напомня повече на Първанов, отколкото на своя патрон. Въпреки това новоизбраният президент не е лишен от симпатично европеидно излъчване, а засега това май му е единственото предимство пред Първанов. Той би могъл да обере одобрението не само на червени, но и на сини бабички. Излъчването му няма нищо общо с излъчването на Бойко Борисов. Плевнелиев се вписа идеално в компанията на другите двама основни претенденти за президентския пост Калфин и Кунева, за които гласува опозицията на ГЕРБ. Неговият политически профил се доближава много повече до техния, отколкото до гербаджийския. Бих се осмелил да кажа, че на тези избори Борисов избра него, за да скрие себе си. Мина му през ума, че нацията няма да го понесе за представително лице. Това не е новина, защото такава е цялата политика на ГЕРБ, която идва от раздвоението на нейния лидер. Той е бил шофьор и бодигард както на комунистическия диктатор Живков, така и на монарха Симеон Сакскобургготски. В политиката си брилянтно съчетава на пропагандно ниво несъвместими идеологии и политически практики: говори срещу агентите на ДС в дипломацията и поверява вътрешната сигурност на агенти на ДС, че дори им дава да организират избори. Обича да парадира със слагаческата си позиция към Брюксел и тихомълком реализира всички руски проекти в България. Той показа двойнственото си лице и на тези избори. Изкара под прожекторите прошарения Плевнелиев с неговите мили легенди за германския успех и в същото време пусна обръснатия Цветанов да урежда изборите по мутренски. Третото основание за моята теза е най-баналното и се гради върху цифрите. Сумарно протестният вот беше много по-голям от този за ГЕРБ, а фактът, че беше разпилян, не го прави по-малко протестен. Лек студен и отрезвителен душ пусна и самият американски посланик, най-безкритичният фен на това правителство. Той каза, че оттук нататък ГЕРБ няма никакви оправдания и трябва да се захваща с реформите. Не вярвам, че Джеймс Уорлик сам си вярва на тези пожелания. Ако Борисов беше реформатор, а неговото управление бе организирано около кауза, това щеше да проличи на стотния ден от идването му на власт. Американският посланик дава неизпълними съвети. Той каза на Бойко Борисов да се промени и да стане такъв, какъвто не е. Обратното на това, за което всички досега, включително и Уорлик, са го харесвали. Все едно родителите на нехранимайко абитуриент да му кажат в една прекрасна зимна вечер, че трябва да се стегне и да си вземе матурите. И Уорлик, и всички ние знаем, че Борисов няма да започне никакви реформи. Че икономиката е зле най-вече заради собственото му управление дотук, но ще става и още по-зле заради международното положение. Че след две години той ще бъде последният фактор в тази държава, с който влиятелните хора в нея ще се съобразяват. Борисов прекрасно знае, че от естествен и талантлив популист, какъвто е по рождение, не може да се преобрази за една нощ в модерен реформатор от източноевропейски тип. Плочата с магистралите приключи, онази за борбата с престъпността и корупцията отдавна е счупена, а от днес до лятото на 2013 г. ще има само къде по-силни, къде по-слаби протести и искания, както и нерешими политически казуси като въпроса с БДЖ. Както вече казах, инстинктът на Борисов проработи и той избра далеч по-трудния вариант за безопасно изтегляне от властта. По-лесния наглед, но много рисков беше да стане президент. Сега ще му се наложи да влиза в сложни схеми и отношения, без със сигурност да знае дали изходът е подсигурен. Имам предвид изхода от властта. Безпощадната истина за онези, които се пристрастяват към нея, е, че той винаги е сигурен, макар понякога да свети само с приглушена светлина. Кадафи и Берлускони минаха през този изход, та какво остава за български доморасляк като Бойко Борисов. За него започва по-неприятната и трудна част от изкачването на Еверест слизането. Сега ми идва на ум и още едно доказателство за неговия залез начинът, по който БСП само маркираха искане за касация на изборите. Те не поискаха да настъпят *** до край и да форсират напрежение, въпреки че президентското място им беше откраднато. 100-годишните доказани професионалисти в българската политика, от които Борисов се е учил на инстинкти, знаят много добре, че Харизмата отстъпва място на Омерзението, а скоро на негово място ще дойде Гневът. Тогава, както би казал Мечо Пух, от онзи страшен и голям Бойко Борисов ще остане един малък и опитомен генерал за всякакви коалиционни употреби. отговор Сигнализирай

Българският политически скандал е изумително комичен. Тъпчем се с торта и изведнъж възкликваме: "Я, имала и черешка!". България преживява може би най-хаотичните избори стотици сгрешени протоколи, разнасяне на чували из домовете, цял депутат от управляващата партия ги грабна и понесе нейде. Хиляди платени застъпници, липсващи хора в списъците, безпрецедентно удължаване на изборния ден. Оттам и логичните съмнения за манипулации. Скандалът е ясен, не е ясно защо след като гледаме един и същ филм на ужасите, се стряскаме. Изумяваме се, че водата е мокра, след като поне от година пред очите ни се подготвяха избори, които ще удавят избирателите.В дните след вота броят на недействителните бюлетини се оказа най-очакваната новина за опозицията. Ясно е защо нередовните бюлетини в голямата си част се фалшифицират, гласът на хиляди българи се хвърля в коша. Би било прекрасно, ако Цветан Цветанов, след като надяна слушалки, се разхождаше със син химикал. Но проблемът е по-дълбок.Нека разгледаме местните вотове през 2003 г. и 2007 г. Да вземем за пример четирите най-големи български града. Стряска не само различното отчитане на гласовете (графите в протоколите през годините се променят, дори опитни изборджии е нормално да грешат), но и броят на "погубените бюлетини".Естествено, не всички са манипулирани, но тогава и сега към тях е насочено съмнението. Наричаме ги "погубени", защото на едни избори те се означават само като "недействителни", на други отделно се вписват бюлетини без пликове, които също влизат в коша и т.н.През 2003 г. в София-град от 406 000 гласували нередовните бюлетини са 3500, а празните пликове 19 400. Това прави около 6% погубени гласове. През 2007 г. са пак някъде толкова. В Пловдив обаче от 67% през 2003 г. скачат на 9% през 2007 г. Във Варна ръстът е от 8 на 10%, там дори в официалния краен протокол на общинската избирателна комисия се губят към 5000 бюлетини. Имаше и дела. В Бургас процентите са 89. Данните са достъпни в интернет, всеки може да влезе и смята. И касаят само вота за кмет. Представяте ли си какво става с гласуването за общински листи? Ами в по-малките селища?Това, което ни сполетява днес,Именно съчетаването на президентски и местни избори, което в някои селища доведе до гласуване с четири бюлетини, причини забавянето, изнерви граждани, удължи изборния ден, протоколите се забатачиха, членовете на комисиите висяха по 15 часа да ги предадат и т.н.Тази идея не бе нова. Дори две години дефилира под благосклонния обществен поглед. Още в началото на 2009 г. НДСВ искаше обединяването на парламентарните и европейските избори. Мотивът ще се спестят пари. Интелектуалци, начело с видния такъв Иван Гарелов, спретнаха подписка, изразяваща категоричното нежелание народът да упражни правото си на вот два пъти.БСП и ДПС спряха предложението. Но сам Бойко Борисов скочи и обвини "душманите", че излишно трошат народни пари. После взе властта и от първия ден бе ясно, че ще обедини изборите за президент и за местна власт. Симеон Дянков отчете доволно, че ще се спестят 8 млн. лв. Аслед като спестовността е по-важен приоритет от правото на глас,ясно е, че пари за нови секции, обучения, за онова, което ще улесни избирателя, няма да се дават.ГЕРБ прие т.нар. Изборен кодекс в края на миналата година. Президентът Първанов наложи вето на някои текстове, но не на тези, които днес превърнаха вота в хаос. Съвместяването на двата вота бе гласувано от парламента през юни, пищящата днес и оплакващата се от изборни неуредици "Синя коалиция" подкрепи ГЕРБ в гласуването. Първият голям обществен отпор, че изборите ще се превърнат във фарс, бе непосредствено преди 23 октомври, когато няколко неправителствени организации казаха туй, което бе видно още от декември. Та по каква причина ГЕРБ следваше да не организира изборите така, както ги бе запланувала? Кой й попречи? В парламента срещна приятели, интелектуалци отдавна искаха вот "2 в 1", а пък народът се кефи, когато се пести от избори и закуски.И накрая една похвала към Първанов и Борисов. Бяха прави, че в Катуница няма етническо напрежение. Няма и социално, въобще никакво няма с ромите в България. Месец след пожарищата *** вот в страната бе доволно накупен. Както винаги. отговор Сигнализирай

ПОДИГРАВКА С ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА НА БЪЛГАРИНАПритеснени, че собственото им самохвалство може да се окаже недостатъчно, в навечерието на изборите българските управляващи си докараха клакьори от Европа. Те пък направо се подиграха с интелигентността на българина.Бюрото на Европейската народна партия се събра в София, за да подкрепи управляващата партия. Ще й помогне ли това на изборите не е ясно. Събитието обаче поставя въпроси, които надхвърлят българската политическа конюнктура, твърди в коментара си Ясен Бояджиев:Да си каниш клакьори от Европа вече е традиция правили са го и навярно ще го правят и други. Клакьорите се отзоваха с готовност и усърдие, което също не е ново. По принцип така наречените европейски политически семейства имат същия проблем да събират повече гласове, постове и власт, но на своето си, европейско ниво. За целта, без да подбират много-много, припознават за свои деца местни партии с изгледи за успех, след което им помагат да се борят за властта на местно ниво.Пълно разминаване с реалносттаИменно в този дух на взаимопомощ миналата седмица дойдоха от Европа и затрупаха България с куп похвали. При други обстоятелства това би могло да бъде повод за радост и гордост. Но не е.Първо, защото лидерите на европейската десница, които по съвместителство са и по върховете на политическата йерархия на Европейския съюз, доста обидно подценяват интелигентността ни като се правят, че идват в София на изнесено заседание. Защото за всички е очевидно, че са дошли да помогнат на българските си домакини да спечелят изборите, като се опитат да внушат, че правителството върши добра работа за България и Европа го подкрепя.Така заседанието на засуканата тема за Повече и по-добра Европа... се превърна в общо взето скучно телевизионно шоу с активно продуктово позициониране. А понеже сме в предизборна кампания, репортажите с изявленията на участниците би трябвало да приключват със съобщението, че Купуването и продаването на гласове е престъпление.Направо цинично!По-обидно от опита да се прикрие рекламното послание обаче е самото му съдържание, което напълно се разминава с действителността. Непрекъснато да хвалиш като много добър пример за финансова дисциплина една потънала в бедност и мизерия страна едва ли е признак за добър тон, а за голяма част от публиката е и направо цинично. Както и да говориш за огромен напредък при положение, че мнозинството от гражданите, общините, бизнесът и цели публични сфери са на ръба на оцеляването, а за две години не е извършена нито една важна реформа.Да кажеш, че вашата страна е модел за много други страни, означава плътно да си затвориш очите за ширещото се беззаконие, липсата на правосъдие, недосегаемостта на олигархията, изборната търговия, овластената простащина и коалираната с нея ксенофобия, както и за куп други безобразия, накарали стотици хиляди хора да напуснат въпросния модел.Отблъскващо двуличиеДали хвалбите ще помогнат на днешните български управляващи предстои да видим. Досегашните опити при други избори не се оказаха успешни. Но може пък този път традицията да бъде нарушена.Последният предизборен европейски десант в София обаче поставя далеч по-важни въпроси от изборния успех или неуспех на една или друга партия. За голяма част от българите, например, това е поредното разочарование в надеждата, че Европа може да свърши онова, с което те сами не могат да се справят.Но проблемът далеч не е само български, независимо, че на гостите може и да им е все едно как изглеждат в очите на местната публика.ЕС е изправен пред най-голямата си криза, това е криза на доверието и на лидерството, заяви един от тях. Софийскит епизод чудесно илюстрира тази криза двуличие, компромиси с истината и с ценностите, затваряне на очите пред реалността заради мимолетни, теснопартийни интереси. Не европейски лидери, а група гастролиращи клакьори, в чиито уста пожеланието за Повече и по-добра Европа звучи кухо и отблъскващо. отговор Сигнализирай

Правиш ли разлика между лидер на партия и партия от лидерски тип.Кажи ми една нормална държава по света да се управлява от партия лидерски тип.Не мога да намеря нищо демократично в една партия където от един човек зависи всичко и той решава всичко. отговор Сигнализирай

drugari vie ste istoriq i na sledva6tite izbori 6te ste zad borda.ute6avaite se kakto predi prezidentskite vartete svirki na dogan отговор Сигнализирай