Черновата от Брюксел – критики, критики и пак критики

Европейската комисия отчита редица оставащи слабости в съдебната реформа, антикорупционните действия и борбата с организираната престъпност у нас, но планира смекчаване на мониторинговия механизъм за България.

Това предвижда проектът на обзорния 5-годишен доклад, който ще бъде представен утре в Брюксел, съобщи БНР.

В него е записано, че страната ни има нужда от време, за да изпълни оставащите препоръки – общо 17 на брой, и че следващият доклад ще бъде чак в края на 2013 година.

По този начин Еврокомисията за първи път ни "разделя" от Румъния, която ще бъде подложена на допълнителна оценка още в края на тази година заради опасения, че излага на риск демократичните принципи, разделението на властите и върховенството на закона.

Черновата на доклада за България не съдържа имена, в нея обаче са ясно разпознаваеми и уволнението на съдия Мирослава Тодорова, и Красьо Черния, и крайно нуждаещите се магистрати с морски имоти, както и някои назначени при спорни обстоятелства членове на Висшия съдебен съвет, както и избягалите от правосъдието братя Галеви.

За съдебната система е отбелязано, че от 2007 година са „постигнати резултати в прилагането на нова правна и институционална рамка, че вече се извършват независими проверки в съда и прокуратурата, че съдебната практика е започнала да се подобрява, но и че тези усилия все още не са довели до значителни подобрения на отчетността и ефективността на съдебната система“.

Според Брюксел остават въпроси около независимостта на съдебната система, а част от нейните недостатъци са отражение на сериозните структурни и организационни слабости на Висшия съдебен съвет и прокуратурата.

Докладчиците пишат, че независимостта на съдебната система е била поставена под въпрос от серия директни политически критики към определени съдии. Висшият съдебен съвет обаче не предприел категорични действия в защита на независимостта. Общото впечатление е за неуспех в спазването на разделението на властите.

В доклада се говори още за непоследователност на дисциплинарните мерки и се подчертава, че уволнението на председателя на Съюза на съдиите предизвиква тревога, както и че има разлики в натовареността на съдилищата в София и другите части на страната, която води до сериозно забавяне на дела и издаване на мотиви.

За избора на нов Висш съдебен съвет е отбелязано, че комисията е препоръчала пряк вот, но българските власти са заявили, че е невъзможно да организират такъв до есента. Този избор, както и на нов главен прокурор, ще са сред индикаторите за устойчивостта на реформите, подчертава Еврокомисията.

За организираната престъпност е записано, че действията срещу нея са станали по-интензивни през 2010 година, когато полицията е поела по-активна роля и са били осъществени много от дълго отлаганите процедурни и институционални реформи, което е спечелило на България доверие сред правоприлагащите органи на другите страни. Резултатите обаче са определени като ограничени: малък брой дела за организирана престъпност са завършили с присъди, постановени са оправдателни решения по важни дела.

Слабите резултати по отделни случаи не могат да се припишат само на една институция – те се проявяват и в полицията, и в прокуратурата, и в съда, някои от тях имат системен характер, пише комисията и посочва като доказателство за това бягството на две именити осъдени лица (Братя Галеви – бел.ред.).

Сериозна загриженост предизвикват слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства – от 33 случая, които следи еврокомисията, само 4 са внесени в съда, а и през тази година са били извършени нови поръчкови убийства.

Комисията се позовава на данни на Европол, според които български престъпни групи, занимаващи се най-вече с трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 страни от Евросъюза. Ролята и влиянието им зад граница са сравними с тези на други престъпни групи, но вътре в България те са уникални. Те упражняват значително влияние върху българската икономика, което ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции, пише в документа.

В частта "Борба с корупцията" комисията подчертава, че в България няма независима антикорупционна институция с нужната власт и отговорност и че трябва да обмисли създаването на такава.

Корупцията и организираната престъпност често са свързани, задълбочените финансови разследвания са много важни, за да се разкрият връзките между организираната престъпност и политиката, в България на това не е било отделено достатъчно внимание, пише в документа.

Заради всичко това мониторингът трябва да продължи, гласи проектът. Той предвижда до края на 2013-а да няма нови доклади за България, като междинните, които се публикуваха през февруари, ще отпаднат въобще. Наблюдението обаче ще продължи с редовни експертни мисии у нас и в постоянен диалог с българските власти.

Черновата на доклада не казва нищо по въпроса за политическата воля. Той отчита, че за 5 години е постигнат „съществен напредък“ в основната законодателна рамка. В неокончателния текст се съдържа и констатация, че има липса на посока в политиката, което задържа реформите.