В Перник да се чуе: ГЕРБ дава 1 млн. лв., БСП – 15 000 лв.

Позьор отговор Сигнализирай

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Според Борис Вазов, родът на Вазовци произхожда от Кирко Арнаудов от нестрамското село Яновени, който се преселва в Сопот в края на XVIII век по време на управлението на Али паша Янински.[1][2]Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев - руски възпитаник - отрано се приобщава и към рускоезичната поезия. През 1865 учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-поддаскал. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.През 1866 г. се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Освен това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката Майска китка). През 1870 г. в Периодическо списание на Браилското книжовно дружество излиза и първото му публикувано стихотворение Борът.Емиграция в РумънияПо време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. - Вазов е последен на задния редПисмо от Иван Вазов относно запазването на ръкописите в българските манастири в Македония, 30 декември 1878 г.Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче Вазов остава верен на призванието си научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в Периодическо списание, списание Читалище, вестник Отечество, вестник Свобода и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2-3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.След завръщането си в България, през същата 1870 г., Вазов учителства (1872-1873) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френския език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.След неуспеха на Старозагорското въстание (1875) заминава за Румъния. В Букурещ Вазов влиза в Българско централно благотворително общество и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки Пряпорец и гусла (с псевдоним Пейчин) и Тъгите на България.През Руско-турската освободителна война, на която откликва със стихосбирката Избавление, Вазов е писар в Свищов при губернатора Найден Геров, откъдето е командирован до 6 март 1879 г. в Русе.Берковски периодВ Берковица той е назначен за председател на Окръжния съд (7 март 1879 септември 1880). Случай от съдебната му практика в града го вдъхновява за написването на поемата Грамада.Пловдивски периодОт 5 октомври 1880 г. Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник Народний глас, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията (виж Търновска конституция) от княз Александър Батенберг. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание Наука първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание Зора първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна Българска христоматия, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове цикълът от 12 оди Епопея на забравените, стихотворенията При Рилския манастир, Българският език, Към свободата, Не се гаси туй, що не гасне, Новото гробище над Сливница, повестите Немили-недраги, Чичовци, разказа Иде ли? и др.Руски периодПрез есента на 1886 г., след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След няколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа Под игото, публикуван след завръщането му в България в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина.Софийски периодКъщата-музей Иван Вазов в СофияОт 1889 г. живее в София. През 1890 г. основава списание Денница, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в Драски и шарки (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът Нова земя е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август 1897 г. в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета. На Балканските войни през 1912-1918 откликва с 3 стихосбирки поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българските войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, през 1921 г. умира от разрив на сърцето. Действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1881, почетен член на БАН от 1921.Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят Александър Стамболийски прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са национализирани без компенсация. Вещите, намиращи се в трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.[3]Критика за ВазовПаметник на Иван Вазов в СофияВ творбите на Вазов присъстват няколко основни теми: Свободата на България и борбата за постигането ѝ Любовта към рода и родината Преклонение пред природните красоти на България Защита и утвърждаване на българското Геройските победи и позорните поражения Апатията на Европа към България и проблемите ѝ Социалната и морална нищета (Елате ни вижте!) Безразличието на българските управнициПовече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение Вазов се изявява само като поет. В началото на 1881 г. за нуждите на новооснованото списание Наука написва спомените си Неотдавна, които са и дебютът му като белетрист. И в първата си повест Митрофан (по-късно Митрофан и Дормидолски) използва спомени този път от пребиваването си в Берковица. В първото десетилетие след Освобождението прозата на Вазов се опира главно върху непосредствените му впечатления от последните години на робството. Като белетрист Вазов израства твърде бързо. Още през 80-те години той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза повестите Немили-недраги и Чичовци и романа Под игото. Повестта Немили-недраги е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху хъшовете безименните герои на историята.През 90-те години и по-късно вниманието на Вазов е привлечено преди всичко от съвременността. На реалността след Освобождението той се отзовава и през 80-те години с хумористичната повест Митрофан и Дормидолски, с недовършения разказ за предизборната демагогия Нов свят и нови людье (по-късно Кандидат за хамама), с разказите за Сръбско-българската война (Вълко на война, Писмо до дядо попа в с. К. и Стоянчо из Ветрен, Иде ли?), с които слага началото на късия разказ в българската литература. Но едва през 90-те години съвременността става обект на Вазовата белетристика. По това време излиза и романът му Нова земя, който е своеобразно продължение на Под игото. Романът пресъздава моменти от живота на Княжество България и Източна Румелия от Освобождението до Съединението (1885), като Вазов проявява и свои политически пристрастия. На съвременния живот той откликва най-често с кратката форма на разказа, която през 90-те години на 19 и началото на 20 век става основна в прозата му.Стих на Вазов на паметника на Незнайния войн в СофияГолям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях Вазов редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката и проправят пътя на младата българска драматургия. Популярност му донасят драмите Хъшове, Към пропаст, Борислав и Ивайло и комедиите Службогонци и Вестникар ли? които са нов етап от развоя на българската драма след Васил Друмев и Добри Войников.Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. отговор Сигнализирай

Прочетете всички 186!!!Истината е това! отговор Сигнализирай

Ceco q kaji koi otkradna darvata отговор Сигнализирай

Марио бря ! Намали обема на словото. Колкото и да пишеш е все тая. Но бъди кратък, че ме заболя пръста да въртя кололото на мишока та да избегна пороя от думи дето ти се е отприщил отговор Сигнализирай