Царя подкрепи АЕЦ "Белене" практично и далновидно

"Лично аз съм сред хората, които са убедени, че след 20 години ще съжаляваме, че сме пропуснали възможността да сме енергийно независими и че не сме се възползвали от един източник на енергия, който е сред най-щадящите природата – не замърсява и не унищожава безвъзвратно изчерпаемите енергийни ресурси, не зависи от климатичните капризи“.

Това се чете в специално изявление на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, озаглавено "Симеон II: За АЕЦ "Белене" – практично и далновидно". То бе публикувано на личната му страница в интернет по повод отказа на България от строителството на АЕЦ „Белене“ и дебатите около евентуалния референдум по казуса.

"През последните месеци сме свидетели на крайното политизиране на една стратегическа за страната ни тема, свързана с капацитета ни да градим визия за развитието си с години напред. Строителството на АЕЦ „Белене” е изключително важен въпрос за нашата енергетика и е нормално да има политически измерения, но превръщането му в инструмент за "стягане на партийните редици" или за "подготовка за избори" е най-малкото абсурдно", отчита Сакскобургготски.

Според него дългосрочното развитие на електроенергията у нас би трябвало да е обща цел за всички партии и одобрението на такъв голям енергиен проект „"няма нищо общо с „ляво” или „дясно” мислене".

По думите на Царя стойността на тази енергия е по-ниска и бързо възвръща инвестираното.

"Въпросът е дали ще съумеем да бъдем далновидни, дали най-сетне ще има визия за дългосрочно развитие, а не да променяме стратегически решения при смяната на всяко правителство. Много страни са „възкръсвали” икономически със собствени сили, без някой отвън да ги „дърпа” или да им диктува как трябва да се развиват. Освен това колко други значими икономически проекти има България, че да се лишава от един толкова важен, при това, за който вече е вложила около 1 милиард и 300 хиляди лева", пита в писмото си Симеон Сакскобургготски.

Той е категоричен, че решението да бъде продължено строителството на централата през 2002 г. не е било просто хрумване на неговото правителство.

"Тогава аз посетих площадката и се убедих какви огромни средства държавата, т.е., гражданите, вече бяхме инвестирали от 1981 г. Толкова ли сме богати днес, че да се откажем от тази инвестиция с лека ръка?

И второ – тогава, през 2002 г., след 9-годишно прекъсване на строителството, площадката продължаваше да е в учудващо добро състояние, поддръжката е перфектна и днес, благодарение на българските специалисти, които през цялото това време са си вършили професионално и съвестно работата. Не е нужно да си особено голям специалист, за да си дадеш сметка, че използването на площадката за каквато и да е друга цел e безумно и най-вече безотговорно разхищение на огромни средства", допълва още бившият премиер.

Според него твърденията, че няма нужда от „Белене”, защото няма кой да консумира енергията от централата, са несъстоятелни и наивни. За сравнение бившият премиер дава  Румъния с пуснатите два ядрени реактора на АЕЦ „Черна вода” през 1996 г. и 2007 г., както и Турция, която също строи своя атомна централа.

"Когато бе взето решението за размразяването на строежа, ръстът на икономиката в България бе 5-6% годишно. Ако тенденцията се беше запазила в региона, със сигурност можеше да се очаква дефицит на електроенергия.

Единственото, което днес никой не може със сигурност да знае, е дали докато се построи АЕЦ „Белене”, няма да има нужда от още повече електроенергия. Една от реалните възможности бе да изнасяме енергия за Италия, която и до днес съжалява за решението да остане държава без ядрена енергетика. Ако нямаше пазар и бъдеще, дали Румъния щеше да строи „Черна вода”?“, пита Сакскобургготски и завършва:

"Затова при провеждането на референдум е редно да оценяваме сериозно и отговорно АЕЦ „Белене” като една обединяваща и мотивираща цел, каквито бяха НАТО и ЕС. Без спекулации, с повече далновидност, и разбира се, без партийна оцветеност. Хората трябва да бъдат добре информирани и мотивирани от интереса на страната, а не от интересите на една или друга партия.“