Възможно ли е касиране на изборите?

Има ли основания ГЕРБ да искат касиране на вота и може ли да сезират КС, този спор възникна и сред юристите, след като Бойко Борисов наруши следизборното мълчание днес.

Партия ГЕРБ обяви, че ще иска касиране на изборите за 42-ро Народно събрание. Мотивът е сериозното нарушение на закона в деня за размисъл. Политическите партии, които влизат в парламента, категорично смятат, че няма основание за непризнаване на изборните резултати.

Партия ГЕРБ е в правото си да иска касиране на изборите. Това каза за Агенция „Фокус” Георги Марков, бивш конституционен съдия.

„Това става в 15-дневен срок, чрез органите, посочени в Конституцията, които са длъжни да препратят жалбата. За мен - партия ГЕРБ имат пълни основания да искат касиране на изборите. Учудвам се, че партията е поискала това, защото тя е победител, но очевидно е надделяла тезата, че вотът е наистина силно опорочен, тъй като няма по-голямо нарушение на избирателното право на гражданите от нарушаване на възможността им свободно да формират своята воля в навечерието на вота“, отсече Марков.

 „Затова е и тази забрана, неподлежаща на условности, за провеждане на агитации и пропаганда в изборния и преди изборния ден. В случая  това беше върхът на предизборната кампания от няколко партии срещу една партия, часове наред, с много тежки квалификации, много тежки призиви към гражданите, дори със заплахи за държавен преврат”, обясни още той.

Той отново повтори, че държавният орган, до който се отнесе партия с искане за касиране на изборите, е длъжен да го препрати към Конституционния съд.

Бившият конституционен съдия Димитър Гочев обаче беше на съвсем друго мнение.  Според него КС може да се произнася по законност на избора на народен представител, но не и на Народното събрание като цяло, за разлика от избора за президент. 

„Може да се атакува избор на конкретен народен представител или 3 - 4 народни представители, които са избрани при нарушаване на някакви изисквания на Конституцията или на Изборния кодекс”, посочи Димитър Гочев пред „Фокус“.

Според него Конституционният съд може да се произнесе по нарушаване на правилата на Изборния кодекс. Той може да го направи само тогава, когато установи, че има причинна връзка между това нарушаване на Изборния кодекс и избора на конкретния народен представител. Гочев напомни, че една партия не може  да сезира Конституционния съд, с което опроверга думите на Борисов, че днес, най-късно утре, праща жалба в КС.

„Това може да го направи президентът, може да го направят върховните съдилища, Министерски съвет, главният прокурор. Но като се конституира Народното събрание, партиите си имат парламентарна група и от тази парламентарна група искане може да се направи от 48 народни представители. Тогава вече може да стане такова сезиране”, поясни Гочев пред „Фокус“.

Главният прокурор заяви, че няма да сезира КС, президентът също призна изборните резултати. ГЕРБ могат да се възползват от депутатите си, но пък при това положение трябва да има вече действащ парламент. Утре Росен Плевнелиев започва консултации с политическите сили и все още не е ясно кога ще заработи новият парламент. А ГЕРБ имат срок от една седмица, за да оспорят изборните резултати след решението на ЦИК, който изтича в сряда следващата седмица. Другата възможност е да се обърнат към шефовете на ВКС и ВАС, които да внесат искане за касиране на изборите в КС.

15 дни пък е срокът, в който институциите, които имат право да сезират Конституционния съд, могат да препратят искането до висшите магистрати.

"Понятието "касиране" широко се използва като синоним на едно правомощие на Конституционния съд, а именно – да обяви току-що произведени избори, в случая парламентарни избори, за противозаконни. Тоест избори, при които е имало такива нарушения, за които, ако тези нарушения не бяха извършени, резултатите биха били различни", обясни пред БНР и бившият конституционен съдия и председател на Изборния борд Емилия Друмева.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.