Политолог: Напрежението между институциите ескалира

Конфронтацията между президентството и Народното събрание излиза извън рамките на нормалното. Това мнение изрази политологът Даниел Смилов пред БНР. Според него въпросният сблъсък не е започнал от сега. Той даде като пример за ескалацията на напрежението между институциите отворено писмо, което Христо Бисеров написа до президента. Според Смилов то е неприемливо в една демократична държава.

Както Dnes.bg вече писа, депутатът от ДПС и председател на правната комисия към НС изпрати писмо до президента, в което го критикува за решението му да сезира КС за Закона за СРС-тата.

Според Смилов тази ескалация на напрежението може би ще продължи. По негови думи и двата лагера втвърдяват позициите си.

Той беше категоричен, че президентът е имал право да наложи вето на актуализацията на бюджета.

Няма спор дали Конституцията дава, или не дава право на президента да налага вето. Спорът, повдигнат по отношение на бюджета, според мен е в следната посока. От една страна е правилно, че в България фискалната политика се определя от правителството. Президентът не е основна фигура в определянето на фискалната политика, така че това трябва да е приоритет на МС и от там идва някакво "основание" на парламента да се опита да ограничи президента в налагането на вето върху основния закон – Закона за бюджета, обяснява политологът.

По негови думи обаче ветото на Плевнелиев не оспорва правото на МС и на НС да определят фискалната политика.

Възражението на президента е принципно и важно. То е как трябва да бъде правен бюджетът и какво трябва да бъде нивото на прозрачност в него. Това означава - не по съдържанието на политиките вътре в бюджетния закон, а по начина, по който законът е направен и обосновката, която е дадена за различните политики, допълни политологът.

Смилов обясни още, че ако се изложат аргументите на правителството за исканата актуализация, при прегласуването ще се събере повече подкрепа за заложените мерки.

Трябва да имаме предвид, че все пак сме в една особена ситуация, в която имаме мнозинство в НС, което е твърде крехко и което е с подронена легитимност. В този смисъл може да се каже, че президентското вето беше някакъв вид протегната ръка, изрази позицията си Смилов. Според него държавният глава с ветото си казва, че приема общата рамка на поправките, но има някои възражения по процедурите, по обосновката.