Ветото ще бъде преодоляно, смятат икономисти

Ветото на президента на актуализацията на бюджета за 2013 г. ще бъде преодоляно от народните представители, независимо от  мотивите на държавния глава, защото политическата воля на  управляващите е да има актуализация.

По-важно е обаче да се проследи логиката и параметрите на следващия бюджет. Около тази позиция се обединиха икономисти, потърсени от БТА за коментар по темата за наложеното от президента вето и икономическата ситуация в страната.

"Не бива да се преекспонира нито наложеното от държавния глава вето, нито самата актуализация на бюджета", коментира проф. Митко Димитров, директор на Икономическия институт към БАН.

"И правителството имаше право и дори беше длъжно да направи корекция на бюджета, и президентът от своя страна има право да наложи вето - във всичко това няма нищо трагично, просто ситуацията в момента е такава, че реакциите и на едната, и на другата страна придобиват партийно-политически отзвук", смята професорът.

"Надявам се и правителството, и парламента да се възползват от наложеното вето и да направят някои от нещата по-прозрачни", каза директорът на Икономическия институт.

"Липсата на доверие не може да се реши с икономически доводи, този проблем може да се реши политически. А иначе дори и с постановления на Министерски съвет да се харчат тези пари, то пак ще е видно за какво се изразходват, проблемът е в липсата на доверие", коментира Димитров.

Именно параметрите на бюджет 2014 ще са много точен икономически измерител на реалната ангажираност на правителството с проблемите на корупцията, прозрачността и лошото наследство от предишни управления, заяви Митко Димитров.

Според него едното нещо, което трябва да се следи, е дали в следващия бюджет ще има увеличение на приходите.

"Нормално е приходите да се увеличат в рамките на 5 до 7%, колкото са процентите от инфлацията и ръста на БВП, но ако над тези проценти се заложи още например 1 млрд. лв. допълнително увеличение на приходите в бюджета, то това ще означава, че правителството наистина се е хванало да затвори каналите, по които изтичат обществени средства", заяви директорът на Икономическия институт.

По думите му обосновката за поемането на нов дълг в размер на 1 млрд. лв. е за да бъде той буфер в бюджета.

"Дългът обаче не може да се обосновава с падежа на емисията ДЦК в размер на 800 млн. лв., която правителството на ГЕРБ емитира, защото тези пари са възстановени от ЕС и така или иначе са във фискалния резерв", посочи Митко Димитров.

На въпрос дали да очакваме раздвижване на икономиката заради обещаните социални плащания и плащанията към бизнеса икономистът от БАН посочи, че възстановяването на дължимите суми към българските фирми е от огромно значение и по-скоро това, а не толкова социалният пакет, ще има влияние върху икономическата активност в страната.

Според Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика, ветото ще бъде преодоляно, защото това е политически акт и икономическите доводи няма да бъдат взети под внимание.

"Най-вероятно обаче депутатите ще разширят и прецизират в мотивите към закона за изменение на държавния бюджет текстовете, с които се посочва за какво ще бъдат използвани увеличените с 200 млн. разходи в актуализацията на бюджета", коментира той.

По думите му бързането бюджетът да се актуализира в последните дни преди депутатите да излязат във ваканция също е оставило усещане за непрозрачност.

"За обществото, което иска да има един добър бюджетен процес непрозрачното харчене е проблем. Имаше години, когато се трупаха излишъци и пари се харчеха с лека ръка без  санкцията на парламента, но обществото положи усилия и успя да наложи правилото средствата в бюджета да бъдат харчени със санкцията на НС, а не по решение на МС", каза икономистът.

"Чухме различни аргументи за дълга от 1 млрд. лв. - дали ще се харчи, дали ще е буфер във фискалния резерв и защо е точно в такъв размер, а не например наполовина, което също би било достатъчно - всичко това остана неясно", коментира още Ганев.

Според него емитирането на нов дълг може да е в по-малък размер - например от 500 млн. лв.

"Ветото не влияе и върху бюджетния процес за следващата година. Този процес вече най-вероятно е започнал. Средносрочната бюджетна рамка обикновено се пише по-консервативно и така ще бъде и сега", прогнозира той.

"Бюджетът за 2014 г. се нуждае от сериозни реформи и то не само в силовите министерства, но и изобщо пари, които се харчат неефективно трябва да бъдат разпределени по други пера", смята Петър Ганев.

Според него би било крайно опасно, ако правителството надвиши максимално допустимия праг от 2 процента дефицит, защото тогава срещу страната ни може да бъде започната процедура за  свръхдефицит и икономическото развитие още повече да се влоши.