Неплащането на осигуровки – престъпление, ама друг път

Парламентът не успя да разгледа на първо четене промените в НК, които инкриминират неплащането на осигурителни вноски от страна на работодателя. Депутатите ще продължат с тази дейност утре, а предложението за това беше внесено от ГЕРБ. То предизвика бурни спорове в пленарната зала.

От 1997 години насам текстове за инкриминиране на невнасяне на данъци фигурират в НК. По една или друга причина обаче, години наред невнасянето на осигуровки не се смята за престъпление, обясни в кулоарите на парламента Владислав Горанов. По негови думи още по време на управлението на ГЕРБ, по настояване на синдикатите, е започнало подготвяне на такива текстове.

"Укриването на осигурителни вноски е по-вредно за обществото дори от невнасянето на данъци", заяви Горанов и категорично отхвърли сегашните аргументи на мнозинството, че бизнесът не е готов за подобна мярка и че в предложените текстове има правни неточности.

"Ако има правни неточности, те могат да бъдат изчистени между първо и второ четене. В момент, в който се вижда, че над 2 300 000 пенсионери разчитат на осигурителната система, да сме притеснени, че бизнесът не бил готов, за нас е неаргументирано", заяви депутатът от ГЕРБ.

Петър Ангелов от ДПС защити обаче лявата позиция по темата, като заяви, че България не е готова за подобни промени и че така ще се задълбочи демографският срив.

"Никой няма да работи за 500-600 лева заплата", посочи той и допълни, че ако има в пленарната зала и други бизнесмени с достойнство, да излязат и да кажат истината в прав текст. Хората гладуват", заяви той и разказа, че е видял двама клошари да се бият пред кофа за боклук.

"Вече няма нищо и по кофите, господа от ГЕРБ", обърна се Ангелов към дясната част на залата.

Горанов обаче изрично подчерта, че работникът няма да носи отговорност при невнасяне на пълните осигуровки или внасяне на осигуровки на база по-ниско възнаграждение от получаваното.

Ангелов пък отговори, че е бил длъжен да каже истината в очите и заяви, че в България в момента не може да се прави бизнес. Всички сме "за" да се вдигнат осигурителните доходи на хората , да получават толкова по документи, колкото и реално, но в момента българският бизнес е на такова дередже, че работодателите не могат да си платят дори и тока, коментира той.

Длъжностно лице, което избегне установяване или плащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева, предвиждат текстовете от ГЕРБ.

Когато деянието е извършено с участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева.

Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.ю

Председателят на парламента Михаил Миков категорично възрази срещу законопроекта на ГЕРБ и го нарече "крайно популистки акт".

"Дайте да закрием администрацията и да инкриминираме всичко", заяви Миков и нарече текстовете на бившите управляващи "римейк" и "претоплена манджа".

Спор в пленарната зала се развихри пак за НК, но доста по-далеч от темата за осигуровките.

Цветан Цветанов от ГЕРБ и Петър Ангелов от ДПС влязоха в лют дебат на тема "кой е по-виновен и чии обвинения са по-тежки". 

И двамата народни представените имат повдигнати обвинения. Цветанов – за незаконно подслушване, а Ангелов – за данъчни измами. Спорът се завъртя около това кой има право да се изказва, при положение че има обвинения, важи ли презумпцията за невинност за всички и чии обвинения са политически и чии реални.