"Бюджет 2014: Предпазлив и без реформи"

"Бюджет 2014: Предпазлив и без реформи", коментира в "Стандарт" Андрей Георгиев, ФБК "Логос" ТМ. Според него проектобюджетът за 2014 г. не донесе много изненади. В него явно проличава въздържаният подход на правителството. Заложеният растеж е леко оптимистичен, а бюджетите на отделните министерства са минимално изменени, от което личи последователност в провежданата политика, но и липса на ясни реформи. Като цяло в проекта няма радикални изменения. Фискалната политика следва тази на предишното правителство, което също се въздържаше от агресивни бюджетни мерки. Заложената цел за устойчив икономически растеж ще остане по-скоро пожелание, отколкото изпълнена със съдържание визия как да се постигне това.

Край на практиката министерствата да получават пари, за да дават заплати на чиновниците си. Допълнителни средства ще се отпускат само срещу конкретни проекти, с които се подобряват услугите за хората и бизнеса. Това е философията на бюджет 2014, заявява финансовият министър Петър Чобанов в интервю за "Стандарт". "Няма да се дава допълнителен ресурс на всяко ведомство, без да е ясен резултатът от разпределението му. Това, което търсим, е рестартиране и ускоряване на икономическия растеж", допълва Чобанов. Например за здравеопазването има допълнителни 100 млн. лева, но секторът ще ги получи, след като лечението стане по-качествено. Всеки министър трябва сам да реши колко чиновници да съкрати, като идеята е да се махнат само дублиращи и ненужни длъжности. Пускаме 360 млн. евро дълг през две немски банки, съобщава Чобанов.

"Правото на ЕС е над нашето, затова и решението за мораториума е нищожно", казва в интервю за "24 часа" Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието. Тя коментира решението на парламента за удължаване на мораториума върху продажбата на земя на чужденци така: "То не е съобразено с конституцията и договора за присъединяване на България към ЕС.

Договорът е първично европейско право, има примат над българското право (при противоречие между наше и европейско правило директно се прилага европейското, бел. авт.). Въвели сме 7-годишен преходен период да не прилагаме европейското право в областта на свободното движение на капитали и по-специално на собствеността на земята. В момента, в който изтече този преходен период, автоматично трябва да започнем да го прилагаме", обяснява Златанова.

"Мисли първо за малкия", коментира в "Труд" социологът Кънчо Стойчев. Той посочва, че успешните общества се грижат за малкия не защото са богати, а са богати, защото се грижат за малкия. Става дума и за малкия гражданин, за малката фирма, за малкото производство, за малката компания в услугите. Грижата, разбирана като гарантиране на равнопоставеност по отношение на големия, въвеждане и налагане на правила за равни условия в борбата за пазара. България днес е страна на монополите. Настоящето правителство направи първа крачка в правилната посока - премахна страха и рекета на държавата върху малкия. Но това изобщо не е достатъчно, сериозна работа в антимонополна посока все още няма,има само намерения.

"Г-н О. мълчи, адвокат Станишев и прокурор Местан говорят", коментира "Сега". В държавата има един човек, срещу когото много се говори, а той мълчи - Пламен Орешарски. Вече сме в петия месец на бурното българско лято и публичното поведение на премиера спрямо протестите е отчетливо - не говори, отбягва демонстрантите, стреми се да не ги дразни. Това несъмнено е целенасочено поведение, при което бащите на коалицията атакуват "врага" и поемат ударите, заслонявайки премиера-цвете от враждебната околна среда. Е, адвокат Сергей Станишев по едно време се улиса и каза, че ДПС предложило Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Прокурор Лютви Местан го смъмри, задачките продължиха да се изпълняват в синхрон. Трябва да се отбележи, че снишаването на Орешарски и изтикването на преден план на Станишев и Местан е изключителна успешна тактика. Въпросът сега е колко дълго може да продължи тази тактика. Тя не е полезна за обществото, то трябва да знае много отговори, които, за съжаление, не получи.

"Институционална реформа и политическа промяна", под това заглавие "Капитал daily" публикува коментар на политолога Огнян Минчев. Той посочва, че властта у нас е в ръцете на корпоративно-олигархичното задкулисие и то я упражнява по откритокриминален маниер. Българската политическа система не може да остане в настоящия си вид за продължителен период от време.

На България е необходим нов демократичен ляв проект. Както и нов проект вдясно от центъра. Необходимо е радикално преосмисляне на етническата политика, което да създаде предпоставки за изтласкване в периферията на политическия живот на тумора ДПС и неговите експанзиращи корпоративни и криминални метастази. Ако българското гражданство успее да създаде политическа алтернатива с потенциал за промяна на статуквото, самият процес на нейното натурализиране и развитие ще извика на дневен ред съдържателен дебат за промени в институционалната система на държавата.

"Регулация, реформация, деформация", коментира в "Сега" ЕмилХърсев, д-р ик. Той посочва, че България единствена в ЕС не даде нито лев за подкрепа на банките, макар че у нас приложихме в пълен обем всички ограничаващи и обременяващи финансовите институции мерки, предписани от европейските пактове и директиви. При това на банките в България бе наложен по-висок минимум за капиталова адекватност от изисквания в еврозоната, макар че те за разлика от конкурентите им в еврозоната не се къпят в златния дъжд на "количествените облекчения" (парите, напомпани от ЕЦБ за рефинансиране на банките).

Така банките у нас бяха оставени да поемат сами целия удар на кризата, да теглят сами в депресията. Фискалната политика нанесе загуби за цялата икономика на България. Сега е важно да избегнем поредните грешки, които ще донесат нови загуби. "Опасявам се, че сме на прага на тежък законодателен гаф, тласкан от популисткия порив "да защитим кредитополучателя" от "банковия произвол", предупреждава Хърсев.