Ако изборите бяха днес: Абсолютен паритет между БСП и ГЕРБ

Абсолютно равенство между БСП и ГЕРБ дава ново социологическо проучване на Института за модерна политика, проведено в периода 1-10 ноември.

Ако изборите бяха днес, за социалистите биха гласували 26,2% от избирателите. Абсолютно същия процент гласове би получила и партията на бившия премиер Бойко Борисов, сочат данните от проучването. Социолозите отчитат, че тези резултати се дължат не толкова на ръст на ГЕРБ, колкото на лек спад в доверието към БСП.

"Факторите, обуславящи този спад, вероятно са свързани с разразилия се по време на провеждане на изследването корупционен скандал с Христо Бисеров, хвърлил сянка върху управляващата конфигурация, както и цялостното обществено напрежение и ескалацията на антиправителствените протести", смятат от Института за модерна политика.

Според проучването общо пет партии биха влезли в следващия парламент, ако изборите бяха днес – БСП, ГЕРБ, Реформаторският блок (8,2% от гласовете), ДПС (8,1%) и „България без цензура”, ВМРО – 6.1 %. Очакваната избирателна активност е 60,6% от имащите право на глас.

От сегашните парламентарни партии под границата на парламентарното представителство към момента на провеждане на изследването остава „Атака” с 1.3% от евентуалните гласове. Извън парламента остава и НФСБ, който получава подкрепата на 1.9 % от избирателите. Според социолозите обаче и двете националистически формации запазват шансове да преодолеят изборната бариера.

На двата полюса е и общественото мнение за студентските протести, става ясно от изследването. Повече от половината – 54.1%, от запитаните посочват, че одобряват действията на младите хора и окупацията на учебните заведения. 35,5% пък е делът на респондентите, които заемат противоположната позиция. Друг съществен въпрос, който се дискутира и полага разделителна линия спрямо подкрепящите протеста на студентите и хората, които не са съгласни с него, е въпросът дали протестът е режисиран.

На твърдението: „ Протестите на студентите са режисирани“ 37.9 % от анкетираните смятат, че окупацията е дирижирана от външни за студентската общност фактори, докато 48 % смятат действията на студентите, включили се в окупацията, за самостоятелни и неповлияни от външни сили и среди. Висок е процентът на колебаещите се между тези две крайни позиции – 14.1 % от анкетираните не могат да преценят какво стои зад действията на студентите.

Резултатите от проведеното проучване показват още, че повече от половината от анкетираните – 51.2%, смятат, че президентът Росен Плевнелиев не изпълнява отредената му от Конституцията роля на обединител на нацията. На обратното мнение са 42,8%, а 6 на сто не могат да преценят.