Средата у нас все още помага за разцвета на корупцията

Равнището на корупция у нас не се променя съществено от 2012 година насам. Това е един от основните изводи на доклад на Центъра за изследване на демокрацията: "Корупция и антикорупция в България (2012-2013)", осъществен с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт". 

От 1999 г. досега нивото е намаляло двойно, сочи изследването, представено в Националния пресклуб на БТА.

Ако през 1999 година нивото е около 29 на сто, то сега е около 14 процента (един процент е равен на 65 000 души), отчете Александър Стоянов - директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията.
Като цяло корупцията намалява, но с несъществен темп.

Основна причина за това е липса на промяна в средата, която благоприятства това явление. Прозрачност, отчетност, отговорност и универсализъм са понятията, по които е правено изследването. Последното изследва в каква степен администрацията действа в полза на специфични интереси.

Не е регистрирана битка с монополите и сочените за олигарси в бранша, посочи Стоянов.

Корупцията вече е станала нещо като обичайно поведение. А у хората има създадена представа, че с корупция проблемите могат да бъдат решавани.

Все пак се отчита тенденция, според която хората все по-малко са податливи на корупция.

Директорът на правната програма в Центъра за изследване на демокрацията Мария Йорданова смята, че антикорупционните органи у нас не работят достатъчно ефективно. В това число влизат БОРКОР, ресорната парламентарна комисия, тази във ВСС и комисията за конфликт на интереси.

Ръководителят на Фондация "Фридрих Еберт" в България Регине Шуберт изрази разочарование от резултатите заради това, че няма отбелязани успехи в борбата с корупцията.

Тя е останала на същото ниво и това е тревожен факт, посочи Шуберт и заяви, че все още има среда, която способства за разцвета на корупцията. Досегашните реформи не са достатъчни, за да противодействат и да я ограничат. Нужни са решителни мерки срещу корупцията по високите етажи на властта, заяви още Регине Шуберт.

Главният прокурор и Висшият съдебен съвет не оправдават очакванията, че ще има напредък в противодействието на корупцията и организираната престъпност. Засиленият интерес на политици и финансови-икономически групировки към висшите позиции в съдебната власт и към управляващия я кадрови орган, задкулисните политичеси договореност и опити за влияние остават трайна практика, пише в представения  доклад.

В него е уточнено, че изборът на Сотир Цацаров за главен прокурор през декември миналата година показа, че "в условията на състезателност и публичност може да бъде предопределен и непрозрачен, особено ако състезателността е привидна, а процедурата е манипулирана".