Резкият скок на заплатите крие рискове, предупреди Орешарски

Ще следваме политика на умерено покачване на работните заплати. Ако продължим с интензивното покачване на заплатите, както в последните десет години, това ще доведе до загуба на конкурентоспособност, заяви премиерът Пламен Орешарски на национална конференция „Заплащането на труда в България“, организирана от КНСБ.

Кабинетът ще продължи политиката на покачване на минималната работна заплата, както е заложено в програмата на кабинета, каза той. И припомни приетата от правителството мярка - връщането на платените данъци в края на годината за доходи до 340 лева, което реално е индиректно поемане на разходите на бизнеса от държавата, обясни премиерът.

Премиерът изтъкна, че безспорно заплащането има отношение към икономическото развитие. Заплащането на труда е водещ елемент на политиката по доходите, предопределя вътрешното търсене и икономическия растеж, каза Орешарски. Той посочи, че заплащането е важен фактор за поддържане на конкурентоспособността на икономиката и не трябва да се допускат бързи ръстове, защото това ще доведе до загуба на конкурентоспособност.

Рязко покачване на доходите е опасно и заради фиксирания валутен курс у нас, каза премиерът. Динамиката на заплатите и непремереното покачване води до засилен инфлационен натиск, което обезценява валутата и обезсмисля увеличаването на заплатите, разясни той. Орешарски напомни и че динамичното покачване на доходите в последните десет години е съществена критика на ЕК към страната ни.

На последно място сме и по други показатели, продължи той - производителност на труда, енергоемкост, трудоемкост и други. По думите му те не растат с темповете, с които ни се иска. Не сме член на еврозоната, но имаме фиксиран валутен курс и всяка по-интензивна динамика на заплащането ще рефлектира в загуба на конкурентоспособност.

Заради дефлацията, която регистрираме, динамиката на заплатите не заплашва устойчивостта на цените, но заплашва конкурентоспособността на нашето производство - ще се формират асиметрии на корпоративно равнище и заплахи от ново покачване на безработицата, каза още премиерът.

В заключение той посочи, че валутният борд не пречи за увеличение на доходите, но не трябва да допускаме диспропорции. Усилията за заплати са преди всичко усилия за ефективност и конкурентоспособност, каза Орешарски.

За него темата за доходите не трябва да се разглежда самостоятелно, а в контекста на икономическия растеж. Той заяви, че до две години не можем да стигнем средноевропейските доходи и коментарите в тази посока са несериозни. Дебатът за повишаването на доходите е перманентен и трябва да се работи, но не конюнктурно и спекулативно, каза министър-председателят.

В последните десет години в условията на по-ниско търсене фирмите са адаптирали разходите за труд предимно чрез освобождаване на работници, докато доходите от труд са продължили да се покачват, изтъкна по време на конференцията заместник-министърът на финансите Людмила Елкова.

Средната работна заплата се е повишила три пъти в последните три години в номинално изражение, посочи тя. Елкова заяви, че усилията на правителството до края на мандата ще са насочени към задържане на фискалната стабилност и насърчаването на местни и чуждестранни инвестиции, които да осигурят икономически растеж. Разчита се също на инвестиционната програма за регионите, които да доведат до създаването на работни места.

Планирано е бюджетните заплати да се задържат на сегашното ниво през тази година. Минималната заплата ще продължи да се повишава до 2017 г., като се предвижда дотогава тя да достигне до 45% от средната работна заплата. Без да обещава увеличение на заплатите, Елкова посочи, че правилният път е икономическият ръст, който да доведе до повишаването на доходите.

Министърът на образованието Анелия Клисарова пък подчерта, че заплатите на учителите ще зависят от резултатите, а те трябва да бъдат стимулирани, за да постигнем качество на образованието. Тя припомни взетото решение за увеличаване на учителските заплати с 5 процента и с 8 процента на младите учители.

Единствено работеща високоефективна икономика ще доведе до по-високи заплати, изтъкна Анна Янева, заместник-министър на икономиката. Тя напомни мерките на кабинета - за подкрепа на иновациите в промишлените предприятия, подобряване на бизнес средата, достъп до финансиране за малки предприятия, насърчаване на предприемачеството, интернационализация на индустрията чрез финансиране на участие на международни изложения, ребаланасиране на енергетиката.

Лидерът на КТ Подкрепа Константин Тренчев заяви, че действително производителността е по-ниска, но се обърна към бизнеса и посочи, че тя зависи и от инвестиции, които те не са направили. Новите технологии драматично изостават, организацията на трудовия процес също е в ръцете на работодателя, изтъкна той. По отношение на ниската квалификация на работниците Тренчев каза, че усилията трябва да са от всички страни – държавата, бизнеса и хората. Той допълни, че ако доходите не бъдат увеличени, няма да има кой да работи, дори няма да можем да внесем и китайци и индийци, защото и те са с по-висок стандарт.

Ниските данъци не са достатъчни за привличане на инвестиции, посочи още той. Всяка от страните трябва да поеме отговорност за повишаване на заплатите, смята Тренчев.

С до 5 на сто ще се повишат заплатите в реалния сектор до края на годината, заяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той посочи, че резкият ръст на средната работна заплата е бил непремерен.

По думите на председателя на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов високопроизводителен и качествен труд е единственият път към повишаването на заплатите. Той обяви, че ще подкрепя усилията за квалификация на кадрите и държавна политика, стимулираща несубсидирана заетост.

Бизнесът не може да си позволи рязко увеличение на заплатите заради високите разходи за енергия, заради това, че в промишлената продукция нивата все още не са достигнали тези отпреди кризата, посочи Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК). Няма възможности и по отношение на по-високи осигуровки за работниците, каза още той.

Организаторът на конференцията – КНСБ, в лицето на президента Пламен Димитров, заяви, че очакват още от 2015 година управляващите да зададат нова законова рамка, която да отпуши повишаването на доходите в реалния сектор у нас и да осигури 20% нарастване на заплатите в бюджетната сфера.