България ще е в "А група" на европейската политика

Кристалина Георгиева не съжалява, че не е получила поста на върховен представител за външната политика, и не се съмнява, че ще играе значителна роля в следващата Европейска комисия, пише "Стандарт". Тя съобщи в Брюксел, че има яснота какво ще представляват отговорностите й, но не може да посочи подробности преди Жан-Клод Юнкер да е разпределил всички ресори на комисарите, което се очаква да стане до седмица. Георгиева  сподели, че вижда участието си в борбата за шеф на европейската дипломация като шанс за ролята, която ще играе и тя самата, и страната ни в следващата ЕК. "Това, че България участва, вдигна позицията на страната ни в разпределението на ресори и отговорности в новата комисия. Аз мога да кажа на нашите сънародници, че със сигурност българският комисар ще има значителна роля в следващите 5 години", заяви тя.

Добре е, че с българската кандидатура участваме в състезанието за постовете на високо ниво в Брюксел, там където е "А групата" на европейската политика. Така се трупа опит, самочувствие, авторитет. А Кристалина Георгиева участва в състезанието за дипломат номер 1 до финала и запазва шансовете си за друг висок пост. По-добре, отколкото да стоим в галерията, да гледаме отстрани и да ръкопляскаме, коментира "24 часа".

"В търсене на нов тип управление", коментира "Монитор". Партиите дадоха заявка за търсене на стабилно управление след парламентарните избори. Никой няма нужда от излишно напрежение, защото това е контрапродуктивно. Затова някои изявления напоследък, като това, че бившите управляващи от ГЕРБ са готови да работят за развитието на коалиционна култура, не може да не ни впечатляват. Първа стъпка към това е да бъде забравен езикът на омразата, да се търси друг тон на общуване и най-вече да се пристъпи към търсенето на общи решения. За такива не бива да се чака резултатът от изборите. А още в предизборните платформи на водещите партии би трябвало да си проличи къде биха могли да се търсят допирни точки. Добре би било да се търси и по-широк формат освен изброените вече належащи задачи. Също така пиенето на кафе трябва да се превърне в необходимост. Политически здравословно би било осъществяването на подобни разговори за успокоението на страстите сред избирателите и най-вече за преодоляване на дълбокото раздвоение и противопоставяне между тях, на което станахме свидетели през последната година и половина.

Служебното правителство трябва да се занимава основно с предстоящите избори, казва в интервю за "Дума" Мая Манолова, водач на листата на БСП в Кюстендил. То обаче работи най-малко за предстоящия вот. Служебният премиер Георги Близнашки и президентът Росен Плевнелиев са обикновени изпълнители на разпорежданията на Бойко Борисов. В същото време служебните министри тотално неглижират единствената си пряка и записана в конституцията задача - да осигурят честни избори.

Критики за конюнктурност и нечисти сметки изпълниха форумите, след като партиите от Реформаторския блок успяха след тежки преговори да си разделят водещите места в общите листи,  отбелязва "Сега". "В листите на Реформаторския блок почти няма парашутисти", уверява в интервю за "Труд" Радан Кънев, председател на ДСБ. Той подчертава, че процесът по подреждане на листите е бил изключително конструктивен. "В случая става дума за пет партии, което правеше уравнението почти невъзможно за решаване. Странични наблюдатели бяха сигурни, че няма да се получи. Факт е, че готовността за взаимни компромиси беше голяма, желанието за добър изход и силна предизборна кампания - също", отбелязва Кънев. И посочва, че листите на РБ се отличават с няколко неща. Първото е много силното местно представителство. Във всички региони водачите са или местни авторитетни хора, или национални лидери от блока. "Второто много важно нещо - ние излизаме с цялата сила на местната власт, която не е била част и не се е приближила нито към БСП и ДПС, нито към ГЕРБ. Излизаме и с много сериозна подкрепа на малкия и средния бизнес по места", казва Кънев.

"Ние възнамеряваме да изпълним задачите, които бяха поставени пред служебното правителство. Няма съмнение, че трябва да стабилизираме страната, като положим усилия да преодолеем кризисните явления в редица сфери на обществения живот,  финанси, банково дело, енергетика и т.н. Това първо, едва върху тази основа може да разчитаме, че ще съумеем да нормализираме политическата ситуация в страната и да произведем въжделените честни и свободни избори", заявява в интервю за "Капитал Daily" проф. Георги Близнашки, служебен премиер. Според него най-добрият вариант за България е след изборите да се излъчи силно политическо правителство, което да разполага с широка парламентарна подкрепа.

Болниците ще намалеят, ако се обединят в комплекси - идеята лансира в интервю за "24 часа" д-р Костадин Ангелов, директор на Александровска болница. Той нарича изкуствена регулация забраната на нови болници. Защо болниците да не се обединят в мултиболничини комплекси и така да се намалят като брой юридически лица. Ще се оптимизират много дейности, може да се командироват лекари, където не стигат специалисти, ще изчезнат договорни отношения между съседни структури и пациентите ще имат бърз достъп до всички нива на компетентност.

Трябва да спре общото ползване на здравни вноски, смята проф. Стоян Тонев, заместник-кмет на София по здравеопазване. В интервю за "Преса" той посочва, че здравната вноска от 8% в момента е достатъчна. Не бива да се вдига, или поне не на солидарен принцип. По-скоро трябва да се помисли за допълнителни 2%, които обаче да се трупат в т.нар. индивидуални партиди. Тази осигуровка може да бъде доброволна, може и да е задължителна за определен доход нагоре. Въпросът е в това човек сам да разполага с парите, които е дал.

На 31 август 2014 г. изтече срокът, в който България трябваше да представи пред Еврокомисията своя план за държавна подкрепа на банковия сектор. Брюксел разреши подкрепата в края на юни тази година, припомня "24 часа". Миналата седмица представители на Еврокомисията и Европейската централна банка са били в София и са се срещнали със служебното правителство и ръководството на БНБ. Според президента Росен Плевнелиев казусът КТБ е "различен и специален" и ще се разглежда отделно.

"Вложителите също могат да участват в оздравяването на КТБ", коментира в "Труд" проф. Христина Вучева. Тя очертава няколко възможни действия. Още от първите дни на новото 43-то народно събрание да е гласуван нов лимит за външен дълг. Осигуряват се мечтаните средства в размер на гарантираните депозити, за изплащане до 196 хил. лева влогове. Квесторите се заменят с ликвидатор. Това е най-лошият вариант, най-скъпият за държавния бюджет и най-добрият единствено за някои лица и фирми, получили кредити. Другият често споменаван възможен изход, за който и БНБ се досети едва наскоро, е покана към основните акционери да предложат решение за оздравяване.

Третият възможен подход е да се направи опит за оздравяване чрез привличане на всички заинтересовани. Използва се познатото от световната практика временно одържавяване. Събирането на раздадените кредити ще се наблюдава не от един ликвидатор, а от работеща държавна банка.

Продавачи, шивачи, готвачи, хора за преработвателната промишленост са най-търсени в електронната трудова борса на Агенцията по заетостта, съобщава "Сега". Високо платени позиции предлага почти изцяло столицата, в останалата част от страната заявки има основно за нискоквалифициран труд. Това показва справка в сайта на агенцията. Данните са доста динамични и не включват всички свободни места от бюрата по труда в страната.
Към края на миналата седмица в е-борсата има обявени близо 4500 свободни работни места, като броят им се променя постоянно. Активните профили на търсещите работа са много повече - 352 679. Според официалните данни към края на юли в бюрата по труда са регистрирани 347 249 безработни. Към същата дата обявените места за всички бюра по труда са били близо 13 хил. Столицата е единственото място, където могат да се намерят предложения за работа със заплата над 1000 лв. В останалите по-големи градове предлаганите заплати са до 800 лв., а най-често са в границата 400-700 лв.