Ще се разреши ли политическата криза с вота на 5 октомври?

Партиите се подготвят не само за ожесточена предизборна кампания, но и за напрегнат следизборен сблъсък, който може да продължи неопределено дълго време. Това е основното заключение в анализа за политическия август на института „Иван Хаджийски“ .

Според политолозите, ако ГЕРБ не доближи 121 депутатски мандата, мнозинство ще бъде формирано трудно и вероятно с голямо забавяне, най-вече защото партиите ще трябва да мотивират пред обществото съгласието си за коалиция.

Съществува опасност политическата криза да не се разреши с избора от 5 октомври, а да продължи нататък при всички възможни отрицателни последици за политиката на страната, финансовата стабилност и институционалния баланс, пише в анализа.

Политолозите смятат, че пътят към властта не е толкова лесен и безпроблемен, колкото се струваше на ГЕРБ само преди месец, защото сега е принудена да минава в отбранително положение, да отхвърля критиките, че задкулисно държи властта чрез назначеното от президента служебно правителство.

Положението на БСП също не е леко, защото все още не може да се възстанови от удара на евровота, а конгресът не постави точка на вътрешнопартийните критики и обвинения.

Социалистите са принудени да се защитават от няколко устойчиви и масово тиражирани внушения. Първото е разбирането за предизвестена много тежка загуба, второто е твърдението, че статуквото в БСП тържествува и третото е, че носи пълната отговорност за всички действия на кабинета на Пламен Орешарски.

Анализаторите обаче смятат, че катастрофалната загуба е заплаха, която може да мобилизира червения електорат.

Всъщност според тях предизвикателство пред БСП би могло да бъде евентуално влизане на АБВ в парламента, защото тогава недоволни червени политици, които не са се ориентирали към Първанов, биха могли да се насочат натам и да застрашат статута на БСП като „голямата“ лява партия.

ДПС пък е впрегнало всичките си сили за много силно изборно представяне. На този етап две са централните послания - едното е за национално съгласие, което може да се открои на фона на предполагаемо агресивния сблъсък на другите партии в предизборния месец, а със сигурност ще има значение и при съставянето на кабинет от следващия парламент, второто е за отворените врати и вляво, и вдясно, нещо, което ДПС от месеци насам подготвяше, но сега добива официален израз.

В анализа е посочено още, че евентуално влизане на Патриотичния фронт, който обедини ВМРО и НФСБ, в парламента може да постави в нова ситуация и ГЕРБ, и ДПС от гледна точка на властовите им намерения, а може би и дори БСП.

Политолозите оценяват шансовете за влизането на формацията като голяма, защото Фронтът набира сили и се превръща в политически магнит за националистическо обединение. Редица малки формации се присъединяват към него, усетили, че избирателят ще оцени позитивно процеса на консолидация.

В Реформаторския блок „ябълката на раздора“ е отношението към Бойко Борисов.  Линията на кампанията е очертана, и тя е двойствена: да се заемат позиции против участието на водещия ешелон на ГЕРБ във властта и да се подчертава потенциалното партньорство именно с партията на Борисов. Блокът започва да говори на две групи избиратели - на тези, които не одобряват Борисов и не искат сътрудничество с него, и на онези, за които Борисов е ракета-носител към бъдещо дясно управление. Тази сложна игра има за цел да запази наличните „сини“ избиратели, независимо от дълбоките различия в тяхната мотивация да гласуват, смятат политолозите.

В анализа е посочено, че назначаването на служебния кабинет сложи началото на фактическата предизборна кампания в България.