Задължителният вот е като задължителния секс – омразен

Задължителното гласуване е погрешна идея, която нито прави изборите по-честни и справедливи, нито ще намали "етническия вот", смята социологът Николай Близнаков от Института за модерна политика.

"Ако едно право стане задължение – то става отвратително – като задължителните манифестации или задължителния секс", пише той в анализ, изпратен до редакцията на Dnes.bg. 

Темата за задължителното гласуване отново е на дневен ред, след като президентът Росен Плевнелиев заяви, че ще инициира референдум заедно с местния вот за промяна в изборните правила. Преди дни държавният глава внесе предложението си в парламента. Той настоява допитването да е по въпросите за задължително гласуване, мажоритарни избори и електронен вот.

"Задължителното гласуване е погрешна идея, която нито прави изборите по-честни и справедливи, нито дори удря ДПС и неговия "етнически вот", смята Близнаков.

В подкрепа на тезата си той дава данни за избирателната активност от изборите от 2009, 2011, 2013, 2014 и сравнява големите български крепости – София, Пловдив, Варна, Бургас – с основно турските райони на Кърджали, Търговище, Разград. Усреднено за трите последни избора съотношението на избирателната активност е 56% : 46% в  полза на условно "българските" райони. Заради това точно ДПС може да спечели от задължителния вот, убеден е социологът.

Според него има три категории хора, които не гласуват.

Едните го правят от принципни съображения – не харесват никого от кандидатите и не искат да носят отговорност за един предизвестено лош избор. "За тях задължителното гласуване ще е като изнасилване – и реакцията им е ясна – задраскани бюлетини, надписани с ядни послания, бели бюлетини и прочие протестен вот", пише той. Тези невалидни бюлетини вдигат процента на гласувалите, но по никакъв начин не участват в разпределението на местата, тоест няма никакъв ефект да правиме подобен протестен вот, убеден е социологът.

Подобно е положението и с втората категория негласуващи – хора, които по работа или друга причина са извън местоживеенето си и не могат да стигнат до урните.

Третата група са онези "напълно дезинтересирали се от политическия (и обществен) живот хора", които не знаят даже кой е царят. Част от тях са нискокултурни и не са само от малцинствата. Тази група не прави разлика между президент и министър, да не говорим за Европейския съвет и Европейския съюз, посочва Близнаков.

"Тези хора са идеални за подкупване, нещо повече, те сами жадно ще търсят някой да осмисли напълно безсмисленото, според тях, разкарване до урните – и ще увеличат със сигурност броя на подкупените гласове", допълва социологът.

В този смисъл държавата ще свърши половината работа на купувачите на гласове.

"Ако досега купувачът трябва да накара избирателя: първо, да се вдигне и да отиде до секцията да гласува и, второ, да гласува с определена бюлетина, то при новата ситуация първата част от работата ще е свършила държавата. Под заплаха тя ще накара тези безразлични към политиката хора да се вдигнат до секциите. За купувачите остава да подпомогнат втората част – как именно да се гласува", анализира Близнаков.

Още повече, че е безумно да се опитваш да глобиш напр. 1 000 000 души от 6-те милиона, имащи право на глас. Да не говорим за онези близо 2 милиона, които са временно или постоянно в чужбина. Усилията и разходите ще са огромни. Нервите, съпротивата и саботажите – повсеместни. Представяте ли си какво ще ви струва да накарате строителния работник от София или пък продавачката от морския курорт да се върне в родното си село, за да гласува? Цялата ни съдебна и административна система ще запуши от напрежение и ще блокира, категоричен е социологът. Най-важното обаче остава предателството към принципите, смята социологът.

Заради дребничка, конюнктурна цел, за да си осигурим 2-3% отгоре, за да ударим някоя несимпатична ни партийка, да си направим едно ефимерно пиарче, ние сме готови да се откажем от принципите си, пише той в анализа си.

"Задължително гласуване, задължителни манифестации, задължителна любов, задължителна вяра – знаем накъде вози този път. С тежък грях ще натоварят душите си онези, които биха се опитали да ги въведат", убеден е той. 

Затова предлаганото средство (задължителното гласуване) е абсолютно негодно и е морално неприемливо. Подкрепяте задължителното гласуване? Тъпанар - или тоталитарен мракобес – изберете сами…, призовава в край на анализа си Близнаков.