Парламентът реши: Спасителен фонд за енергетиката ще има

Народните представители разглеждат на второ четене поредните промени в Закона за енергетиката. Най-важната промяна, която вече е одобрена, е свързана със създаването на Фонд „Спасение на електроенергийната система“.

Той цели намаляването на тарифния дефицит в Националната електрическа компания (НЕК) и част от обещанията на правителството за мерки за енергетиката, които да не позволят увеличение на цената на тока. До петък текстовете трябва да бъдат обнародвани в Държавен вестник, за да могат да бъдат взети предвид от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в ценовото предложение за новия регулаторен период (до 30 юни 2016 година).

Новият фонд ще бъде управляван от петима членове. Те ще бъдат назначавани от няколко министерства. Министърът на енергетиката ще определи един член, който ще бъде и председател на новата институция. По един член ще назначават министрите на финансите и на околната среда и водите. Останалите двама членове ще бъдат представители на производителите на електроенергия.

Членовете на Фонда ще определят и как ще се разходват средствата, които се набират в него.

Парите в новия фонд ще идват от вноските на производителите и вносителите на електрическа енергия в страната, които са в размер на 5% от приходите от продажба на ток. Освен това във Фонда ще се събират и средствата от продажбата на квотите въглеродни емисии, както и лихви от просрочени вноски и дарения. Средствата от продажбата на квоти ще се изразходват само за развитие на ВЕИ.

„Американските“ централи няма да внасят средства във Фонда, защото в договорите им е предвидено че всички нови такси, непредвидени в подписаните споразумения, се поемат от НЕК. Очакванията са приходите във Фонда да бъдат 211 млн. лева, от които трябва да бъдат извадени 52 млн. лева от AES Гълъбово и КонтурГлобал, тоест през новия регулаторен период средствата за НЕК от този спасителен фонд ще бъдат 159 млн. лева.

Плащанията към Фонда не могат да бъдат прихващани и са несеквестируеми.

От БСП Лява България поискаха освен производителите и всички лицензирани лица в енергийната система да внасят вноски във Фонда, освен износителите, за да не бъде ограничен износът, което не беше прието в пленарната зала. За сметка на по-широката база се намалява размерът на вноската – от 5% на 4%, беше идеята, представена от „червения“ депутат Таско Ерменков.

Предложението на левите обаче не беше подкрепено от залата.

Валентин Николов от ГЕРБ посочи, че в последните години АЕЦ „Козлодуй“ е станала един от кредиторите на НЕК. Печалбата на централата за миналата година е 68 млн. лева, но са отишли като дивиденти в държавния бюджет и към енергийната компания. Очакванията са АЕЦ „Козлодуй“ да внася по 40 млн. лева годишно във Фонда „Спасение на електроенергийната система“.

Според Николов обаче със стабилизирането на НЕК приходите към ядрената централа ще се повишат.

Високоефективно ли е комбинираното производство на електричество ще бъде доказвано с месечни сертификати. Припомняме, че с предишни промени в Закона за енергетиката беше одобрено НЕК да изкупува само високоефективно произведената електроенергия, което е стимул за навлизане на иновациите в производството.

Досега обаче е имало злоупотреби, показаха проверките в началото на годината и държавната енергийна компания е изкупувала по преференциални цени цялата произведена енергия при комбинирано производство. Така реално много заводи са получавали повече приходи от производството на електроенергия, а не от основната си дейност.

Заради отлагането на ценовото решение с 1 месец дефицитът в НЕК се е повишил с още 70 млн. лева, посочи от парламентарната трибуна депутатът от ДПС Рамадан Аталай. За да не бъде губено повече време, той оттегли предложението си вноската на производителите да не е фиксирана в размер на 5%, а да се определя от енергийния регулатор на базата на инсталираните мощности.

Още новини от Икономика и политика четете в Investor.bg