Напрежение по оста ГЕРБ - РБ за референдума

Трите въпроса от инициирания от президента Росен Плевнелиев референдум за изборното законодателство предизвикаха напрежение между ГЕРБ и Реформаторския блок. Причината за това стана отказът на реформаторите да подкрепят въпросите за мажоритарния вот и за задължителното гласуване.

Според председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов това е некоректно, защото са водили много разговори и нагласата е била реформаторите да подкрепят поне мажоритарното гласуване.

Петър Славов от РБ пък обясни, че не са имали общо решение на групата как да гласуват и всеки го направил, както прецени.

Цветанов дори припомни, че хората от обединението участваха лично в подписката, събирана от инициативен комитет, начело с бившия служебен премиер Георги Близнашки за референдум по въпроси за изборното законодателство през февруари миналата година. Тогава, въпреки че бяха събрани повече от нужните 500 000 подписа на избиратели, до допитване не се стигна, а след това държавният глава инициира провеждането на референдум заедно с местните избори на 25 октомври.

"За мажоритарния елемент реформаторите по начина, по който демонстративно гласуваха "против" и "въздържал се", не беше коректно спрямо тези, които събираха подписите и участваха при внасянето им и не знам кога са искрени - дали когато участваха в тази инициатива или сега, когато казаха, че не желаят мажоритарния елемент", оплака се Цветанов.

Той не скри разочарованието си и от факта,че не мина въпросът за задължителен вот, защото според него той би могъл да повиши избирателната активност, което може да ограничи контролирания и купен вот. Въпреки това добави, че реформаторите са заявили още преди да се гласува, че няма да го подкрепят.

Цветанов отново напомни, че въпросите, предложени от президента Плевнелиев, са били същите като тези от подписката.

"Подписите на над 570 хиляди бяха събрани под тези въпроси, които президентът внесе, няма никаква редакция, няма промяна на тези текстове", коментира той и призна, че в тази ситуация референдумът няма да постигне тези цели, за които и днес президентът говори.

Петър Славов пък обясни, че реформаторите са дали своето предложение за редакция на въпроса и са гласували "за" него и очаквано "против" останалите. Според него така зададен въпросът от държавния глава е имал много тълкувания.

"За задължителното гласуване гласувахме шарено, някои колеги имаха подозрения, че може да се говори за противоконституционност", уточни Славов.