Спомените на царската дъщеря: Симеон цял живот миля за България!

Сестрата на експремиера Симеон Сакскобургготски Мария-Луиза е убедена, че той цял живот е милял за България и никога не спрял да помага за развитието й.

"Когато дойде моментът, той беше много щастлив  да дойте тук и аз с цялата си душа го подкрепих. Аз бях първата, която дойте тук през май 1991 г. Знаете ли какво е да живее човек половин век и да си милее за земята, за дома, за всичко – не е лесно“, каза тя пред bTV.

"През  1982 г. пътувах от Цюрих до Истанбул и прелетях оттук. Имаше слънце и видях отгоре кубетата на "Св. Александър Невски". И ми стана страшно мило и си рекох: "Може би никога няма да ги видя пак". Но стана чудо и ето ме“, спомня си  дъщерята на цар Борис III. 

Мария-Луиза е на 13 години, когато трябва да напусне България със семейството си.

"Често ме питат: "Как беше да тръгнете в изгнание?". Тази дума е толкова голяма, едно дете не я разбира. И думи като "завинаги". Това са думи, които едно дете не разбира. Знаехме, че тръгваме. Накъде? Не го разбирахме. Мама каза: "Тръгваме". И си оставихме всичко. За 24 часа си оставихме и кучета, и коне, и играчки. Всичко! Това беше нещо ново“, признава тя.

Когато царското семейството пристига в Истанбул е било посрещнато световната преса с фотографи.

"Мама ни държеше за ръката. След това се качихме на един кораб и най-сетне стигнахме до Александрия, където баба и дядо, италианският крал, дойдоха да ни вземат. Отидохме в английски училища, без да знаем нито една дума английски – нито Симеон, нито аз. И той не беше ходил на училище, и аз не бях. Другите деца ни гледаха като странни същества. Но човек бързо се учи. Тук учителите идваха при нас, но след 9 септември смениха учителите и старите ги нямаше вече. Аз винаги казвам, че ако бях останала, щях да стана една малко пионерче.  Не е шега. Така е. Всичко наоколо беше друго. Учите да пеете "Калинка" и "Катюша" и това става много бързо. Не беше лесно. Голям зор изкарахме в Египет. Но Слава богу – и го казвам с големи букви – оцеляхме. Благодарение на майка ми станахме хора –  Симеон и аз“, споделя Мария – Луиза.

Тя признава, че никога не критикува брат си, защото не е нейна работа, а винаги го подкрепя.

"Той си взе здравето и живота да изпълни дълга си. Майка ми, разбира се, помогна за това, защото ни говореше винаги за България. На българските празници тя ни пращаше на православните черкви, защото мама беше католичка. Винаги ни напомняше: "Днес е на този светец и трябва да отидете на черква!" Винаги. Тя като говореше за България, казваше "у нас". У нас не беше Италия, а България.  А живя тук само 13 години“, спомня си още Мария - Луиза.

За нея всеки според силите си трябва да носи отговорностите на царското семейство днес.

"Ето, моите деца например, когато има българско мероприятие и са поканени и аз не мога, те отиват. Знаят, че са полубългари. Но съпругът ми е поляк и много полски неща правят. Но нито аз научих полски, нито той – български, защото е много мъчно в странство“, разказа Мария - Луиза.

За нейното семейство се знае малко у нас, я тя има четири деца – трима синове и една дъщеря.

"Първият – Борис, се занимава с маркетинг в едно инженерно дружество . Женен е, има три деца. Вторият – Герман, живее в Канада. Той е вицепрезидент на "Роял Банк". Има три дъщери. Едната вече омъжихме миналата година. След това е Александра. Тя е омъжена за един португалец и най-забавното е, че семейното му име е Магелан. И те имат три деца – едно момче и две момичета. Едната се казва Йоанна като мама, а другата – Клементина като баба ми. За първи път това име излезе след много поколения отново, защото никой досега не употреби името Клементина. Това ми е много драго. Павел е най-младият. Той е електроинженер и работи в Сан Франциско. Има две деца – на три и на една година“, обясни тя.