Изводите след 16+1: Китайският устрем към Запада минава през Изтока

Българската и Китайската банка за развитие  подписаха споразумение за кредитна линия от 1,5 млрд. евро за български фирми. Това стана по време на визитата на Ли Къцян у нас, която е и първата му в Европа в рамките на втория му премиерски мандат.

Средствата са от китайската банка и ще отидат за кредити с ниски лихви. Общо 10 споразумения бяха подписани след разговорите между Бойко Борисов и Ли Къцян в Министерския съвет. А китайският премиер заяви, че страната му иска да разшири инвестициите си в България.

Защо обаче китайските компании избраха да изсипят милиарди в страната ни и доколко големи проекти като АЕЦ "Белене" и тунел под Шипка попаднаха в приоритетите на Пекин и София?

"Срещата беше важна за добрия имидж на България, тъй като за пръв път от 2000 година насам китайски премиер идва на посещение в страната ни. Надяваме се всичко оттук нататък да бъде успешно", коментира д-р Иво Ганчев, който е преподавател по право в Пекинския университет.

Според проф. Васил Проданов, преподавател по философия в УНСС всичко това обаче крие известни рискове.

"Тези инвестиции се случват на фона на една разгръщаща се геополитическа битка, в която единният до момента западен свят започва да се цепи. Налице са търговски и технологически войни, както и една тенденция на мултиполяризация", подчерта проф. Проданов пред Bulgaria ON AIR.

По думите му в момента Китай е притиснат от Съединените щати, а от това страда и Европейският съюз.

"При така стичащите се обстоятелства връзките на азиатската страна със Западна Европа стават все по-важни, а пътят към нея минава през Централна и Източна Европа, в които пък Китай вижда добри възможни партньори", каза още Васил Проданов.