Полицията в България (45 хил. бройки): Ниско доверие, високи разходи!

Доверието в полицията е ниско, разходите за нея – високи. Добре дошли в България през 2018 година! В разговор с Дойче веле двама експерти потвърждават тревожните изводи от един доклад на Световната банка.

Наскоро новият министър на вътрешните работи Младен Маринов заяви, че администрацията в МВР е сведена до минимум. И че всяко допълнително съкращаване ще навреди на гражданите. Премиерът Бойко Борисов пък призова медиите да спрат да говорят за слабото полицейско присъствие в огромна част от по-малките селища. И да се съсредоточат върху успехите при доставката на нова техника и оборудване.

По-малко хартия, повече координация

Редица експерти смятат, че полицията е най-слабо реформираната българска институция от 1990 г. насам. В същото време МВР е и най-големият работодател в страната. В неговата система работят над 36 хиляди оперативни работници и служители и близо 9 хиляди души администрация.

Бюрокрацията обаче е силно раздута, смятат експертите на Световната банка. Тя продължава да работи с хартиени документи, защото вътрешната мрежа на интранет в МВР не била надеждна - въпреки милионите, изразходвани за обезопасяването ѝ. Веднага могат да бъдат спестени близо 2 хиляди чиновнически места в сферата на административните услуги, които полицейските дирекции и служби оказват на гражданите и на институциите в страната. Просто в момента тези услуги често се дублират или се извършват без вътрешноведомствена координация. А с близо една четвърт ще намалеят и жертвите на пожари, ако човешките ресурси и техника бъдат разпределени по нов начин върху територията на страната. Това са все изводи на експертите на Световната банка.

Защо толкова много хора не ѝ вярват?

Годишно МВР получава финансиране от над един милиард лева, което и тази година беше увеличено. Но това сякаш не влияе нито върху ефективността на полицията, нито върху ръста на престъпността в страната. Сред гражданите на ЕС българите имат най-ниско доверие в полицията, сочат индексите за 2017-2018 г. за върховенство на закона на Световния проект за справедливост, който наблюдава 113 държави в света на базата на 3 000 експертни проучвания.

Безчувственост, безхаберие и отчужденост спрямо проблемите на гражданското общество и на потърпевшите от битовата престъпност – с тези аргументи близо половината българи обясняват защо не се обръщат за помощ към полицията. Това пише в доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Обективността обаче изисква да се отбележи, че освен безучастните или корумпирани полицейски служители в системата работят и много честни и отдадени на работата си полицаи и оперативни работници, категорични са интервюираните от Дойче веле експерти.

Няма достатъчно полицаи на улицата, младите са демотивирани

Старши икономистът на институт „Отворено общество“ Георги Ангелов не е съгласен с министър Маринов, който твърди, че администрацията в МВР не бива да се съкращава. “Голяма част от служителите на министерството не са полицаи, което не е в унисон с препоръките на Световната банка за намаляване на бюрокрацията и изваждане от ведомството на неприсъщите функции. Твърде много са и областните дирекции, твърде слабо е въвеждането на информационни технологии, с които може да се върши много повече работа с все по-малко чиновници. Министър Маринов обаче отказа да се съобрази с изводите от изследването на банката“, констатира Ангелов.

Той подкрепя изцяло изводите от изследването, че МВР има достатъчно на брой ресурси и сравнително добре финансово мотивирани служители, които обаче са зле разпределени по сектори за противодействието срещу престъпността.

Според Ангелов вместо да потърсят начини за оптимизиране на системата, правителството и ръководството на МВР твърдят, че планираните за целта средства е по-добре да се насочат за увеличаване на фонд „Работна заплата“, в който и без това отива огромната част от бюджетната субсидия. „Не се мисли за развитието и внедряването на нови технологии, които ще повишат резултатите от превенцията и борбата срещу криминалните прояви. Съпротивата срещу реформите в МВР е много силна и зад нея стои съвсем конкретна мотивация. Вижте например колко трудно бе прокарана новата възраст за пенсиониране в системата, която понастоящем е 53 години. В някои западноевропейски страни пенсионната възраст за полицаи е 60 години. Преди не съществуваше дори това ограничение – българските полицейски служители можеха да се пенсионират и на 40 годишна възраст сред натрупване на 15 години трудов стаж. Разбира се, после получаваха накуп 20 солидни заплати и продължаваха да работят в МВР на трудови договори“, констатира Ангелов.

И добавя, че тази схема работи и понастоящем, защото с пенсионната реформа в МВР били направени крачка напред и две назад. „За да бъде получено съгласието на ведомството за фиксирана пенсионна възраст, бе запазена привилегията след пенсиониране служителите му да могат да продължат да работят в системата и да получават и заплата, и пенсия до 60-годишна възраст. Точно тези хора спират кариерното и професионалното израстване на знаещите и можещите по-млади хора в МВР", твърди изследователят от институт „Отворено общество“.  Всичко това силно демотивира младите оперативни работници и обикновените полицаи.

След всяка реформа - само по-лошо

Бившият шеф на софийската охранителна полиция и на Гранична полиция генерал-майор от резерва Валери Григоров потвърждава изводите на Световната банка, че полицейското присъствие по улиците намалява, а  бюрокрация в МВР се увеличава. „За периода след 2000 г. броят на униформените полицаи по улиците на София е намалял с над 1000 души за сметка на нарастването на служителите в силно бюрократизираните специализирани служби от типа на НСБОП и ЦСБОП. За същия период броят на дирекциите в МВР набъбна от 10 на 17, което не доведе до никакви подобрения в управлението му, а още по-малко в борбата срещу престъпността. Със закона за МВР от 2006 г. тогавашният вътрешен министър Румен Петков нанесе големи щети на основните структуроопределящи звена. Така например заради създаването на Генерална и окръжни дирекции на Гранична полиция броят на действащите на терен граничари бе намален от 9500 на 6000 души. Намесата на вътрешния министър Румяна Бъчварова вместо да допринесе за създаването на единен център за обслужване на гражданите, доведе до дублиране на функциите на вече съществуващите бюрократични звена. В момента в МВР има цели три дирекции, които правят едно и също", изтъква Валери Григоров.