Беседата с Улусой - основателна! Изгубен ли е в превода?

Българското външно министерство привика посланика на Турция Хасан Улусой у нас, за да даде обяснения за думите си отпреди два дни, с които призовава българската държава да насърчи изучаването на турския език като чужд език. Основателно ли е това дипломатическо напрежение между България и Турция и какво цели?

По темата в студиото на "България сутрин" говориха бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов и журналистът Мехмед Юмер.

"Ако приемем, че изказването е грешка в превода, идва в множко - от началото на годината вече са две. А за няколко години - повече. Срещата на Бойко Борисов с вицепрезидента на Турция Фаут Октай, която продължи пет часа, е достатъчно показна. Не се уточни, че срещата е 5 часа или премиерът е трябвало да го чака 5 часа", отбеляза Димов.

Юмер пък е на мнение, че изказването на Улусой е било грешно преведено:

"Той не споменава за задължително изучаване в училищата, а за по-широко застъпване на обучението по майчин турски език. Но съм склонен да мисля, че не е тактично и дипломатично", обясни журналистът.

Според бившия ни генерален консул в Одрин привикването на турския посланик е основателно, защото страната ни държи на добросъседски отношения, взаимно отношение и равнопоставеност, както и ненамеса във вътрешните работи. "Нивото на контактуване на чужд посланик е зам. министър на външните работи. Той бе приет на по-ниско равнище - Директор на Дирекция "Югоизточна Европа", което показва отношението ни към посланика. В дипломацията тези жестове имат значение", отбеляза Димов.

"Не мисля, че това изказване стига чак до такива параметри за отзоваване. Вкарано в такова изявление винаги ще провокира общественото мнение, тази проблематика няма да остане незабелязана", каза пред Bulgaria ON AIR журналистът Мехмед Юмер.

По думите на Димов всичко това идва по време на касираните местни избори в Истанбул и икономически и политически Турция има изгода. Той допълни, че е недопустимо чужд посланик да се меси във вътрешната политика на България.

Юмер допълни, че намаленото желание за изучаване на турски език е свързано и с липсата на преиздаване на учебниците.