Много ни е криво, ама много

Българите са най-неудовлетворени от жизнения си стандарт и от живота си като цяло в сравнение с гражданите на останалите европейски страни.

Това са резултатите от Европейско социално изследване /ESS/, в което участва и България.

Изследването е най-мащабният научноизследователски социален проект на Европейската комисия.

Данните бяха представени от членовете на Консорциума "ESS-Bulgaria", в които влизат социолози и научни преподаватели.   

Проектът има за цел да разкрива нагласите и ценностите на хората в европейския регион чрез национални представителни изследвания, правени по единна методика на всеки две години.

България се включва в третото изследване на ESS с национална представителна извадка на населението над 16-годишна възраст.

В период, обхващащ края на 2006 г. и началото на 2007 г., са били анкетирани 1400 души от 200 места в страната чрез пряко индивидуално интервю по местоживеене.   

По отношение на жизнения стандарт в скала от 0 до 10, където 0 е "напълно неудовлетворени", а 10 - "напълно удовлетворени", България е с 3,7 пункта - най-ниската стойност за всички 20 страни, в които е правено изследването.

Преди българите с 5,5 пункта са румънците, с 5,8 пункта са естонците, а в края на скалата са жителите на скандинавските страни с по  над 7,5 пункта.

Най-ниска е и удовлетвореността ни от живота като цяло - 4,7 пункта.

По този показател Румъния отново е преди България - с 5,8 пункта.
   
Доверието към държавните институции и съдебната система в България е сигнално ниско, каза националният координатор на проекта за България доц. Лилия Димова от Агенция за социални анализи /АСА/.

Доверието на българите в политиците по скалата между 0 и 10, където 0 е "никакво доверие", а 10 - "пълно доверие", е само 1,8 пункта, към съдебната система - 2,4 пункта, към парламента - 2,2 пункта.

Всички тези показатели са най-ниски за включените в изследването страни. За сметка на това българите имат сравнително високо доверие в европейските институции, докато при скандинавските страни то е по-ниско за сметка на високото доверие в националните институции.    

Според изследването българите се оказват най-недоверчивата нация и към хората като цяло - респондентите са дали само 3,3 пункта на доверие, а в Дания доверието към околните е 7 пункта.     

36,5 процента от анкетираните поставят богатството и лукса като особено важни. По това България се доближава до новите страни-членки като Унгария, Полша, Естония.

Най-важно е богатството за румънците - 65,7 процента от анкетираните в съседната държава му отдават първостепенно значение.   

В България е най-ниска и удовлетвореността от състоянието на икономиката - само 2,6 пункта, а в скандинавските страни тя достига 7,6 пункта.

Същите са показателите и по отношение на удовлетвореността от здравеопазването и от управлението на страната.
   
Най-големият страх на българите е за живота им на старини. Докато жителите на скандинавските държави смятат, че отделният човек трябва сам да се погрижи за осигуряването на живота си на старини, то в нагласите на българите тази роля е възложена на държавата.    

Относително висока е самооценката на българина - 72,4 процента от анкетираните гледат положително на себе си, а най-самокритични са французите, от които само 54,6 процента гледат положително на себе си.

Изследването поставя България на средно място по отношение на увереността на хората, че са уважавани от околните.

Българите в сравнително най-малка степен се чувстват щастливи сред жителите на европейските държави. В скалата от 0 до 10 българите са с 5,2 пункта, докато усещането за щастие в Швейцария и в Дания е близо до горния край на скалата - над 8 пункта.

Българите са умерени оптимисти, наравно с французите, словаците, поляците, португалците и белгийците - 59,6 процента от анкетираните са отговорили, че са оптимисти за собственото си бъдеще.