Кайчев: София каза „да“ на РС Македония в НАТО и започна регрес

Въпреки застоя в работата на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси нейният член доц. Наум Кайчев е оптимист, че тя ще успее да постигне поставените ѝ цели.

„Тази година, а и от септември 2019 г., определено има едно буксуване, има един ход на място, но това е винаги в едни дългосрочни процеси, каквито са нашите двустранни отношения, които са свързани и с евроитеграционните процеси на Република Северна Македония“, заяви доц. Кайчев пред bTV.

„В началото на месец декември бяхме изненадани от колегите от Република Северна Македония. Основно дискутирахме отношението към българската държава по времето на цар Самуил. Един въпрос, който вече бяхме решили през февруари 2019 г., при това с решение на правителствата на двете страни. Тоест от една страна ние бяхме взели решение на ниво комисия и на второ ниво правителствата на двете страни в София и Скопие бяха взели решение, че цар Самуил е фигура от нашата обща история и като владетел на средновековната българска държава следва да се чества от двете страни“, обясни Кайчев.

„Сега бяхме изненадани с нови формулировки. Първо не се споменаваше българската държава, а ние знаем, че той е владетел на българите в изворите. Второ се говореше в едни последващи формулировки, че трябва да се допуснат различни погледи към историята. Той би могъл да бъде свързан с България, но може да бъде владетел на една държава, която да не е нито българска, нито византийска. От страна на други колеги се каза, че има три теории - българска, македонска и държава на някакви неидентифицирани славяни. Ние ги помолихме да дадат доказателства в изворите, но разбира се, доказателства нямаше“, разказа Кайчев.

 „Техните аргументи са, че по един начин трябва да се гледа на Самуил, когато има двустранно честване между две страни и по друг начин, когато се изучава в учебната система на Република Северна Македония. Тоест за учениците цар Самуил трябва да бъде един, а за държавниците - друг, което е доста странно“, разкри членът на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси.

„В публичното пространство и по-широко по света се лансира тезата, че България пречи на евроинтеграцията на Северна Македония, а истината е, че не се изпълнява договорът да приятелство и добросъседство между двете страни, особено в частта му за историческите въпроси“, смята Кайчев.

„В интерес на истината регресът започна да се забелязва след февруари 2019 г., когато България изпълни важен ангажимент по договора за приятелство и даде зелена светлина на Северна Македония за присъединяване към НАТО. Ние бяхме едни от първите, които ратифицирахме договора“, каза историкът.

Относно гласовете в България, които призовата да се даде възможност на Северна Македония да започне преговори с ЕС, Кайчев заяви, че ние сме плуралистично общество, но в този случай обикновено се гледа общоевропейският, а не българския интерес и тези позиции отговарят на настроения, привнесени отвън. „Ако се пренесат проблемите между София и Скопие в ЕС, ще станат още по-големи“, смята историкът.