100 млн. лв. авансово за една нощ: Малкият бизнес е бил ощетен

Действията в Държавната консолидационна компания при поддръжката на язовирите и тези на фирма "Автомагистрали", отпускала милиони за ремонт на пътища и свлачища, са довели до обедняване на обществото. Малкият бизнес е бил ощетен и не е имал шанс да се конкурира с по-големите фирми. Това съобщиха  министрите на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова и на икономиката – Кирил Петков, на брифинг днес.

Около необходимостта от работа в посока включването на повече малки и средни предприятия в изпълнението на проекти, възлагани от държавни компании, се обединиха двамата министри.

На брифинга те информираха за извършени проверки в дружествата „Автомагистрали“ ЕАД и „Държавна консолидационна компания“ ЕАД.

От думите им стана ясно, че не е имало обществени поръчки, те са били възлагани на конкретни фирми, на стойност няколко милиона лева. Една от ангажираните фирми от "Автомагистрали" е получила авансово 100 млн. лева за една нощ.

Министър Комитова посочи, че констатациите от извършената от МРРБ проверка на „Автомагистрали“ ЕАД и в доклада на Сметната палата съвпадат. Тя напомни, че за 84 свлачища и срутища през последните 2 години авансово са раздадени средства, като досега е укрепено срутището по пътя за Рилския манастир. Министърът изрази мнение, че шансът за завършване на останалите обекти, за които още няма проекти, в срока по сключените за тях договори – до края на

Същата схема има и за магистралите, където авансово са платени 1,5 млрд. лв. на фирми, които нямат проектна готовност. Прескочени са обществените поръчки. Определени фирми сами са си определяли цените. Предприет е огромен инвестиционен риск и към днешна дата строежите не могат да се започнат, отчете министърът.

Трябва да върнем обществените поръчки там, където трябва да се изпълняват, като става дума за пари от бюджета, като те не трябва да се изпълняват на инженеринг, каза Виолета Комитова. Случили са се и други дефекти – пренебрегнали сме и пазарната икономика, и конкурентния принцип. Този модел трябва да бъде напълно насочен в друга посока – на повече малки и средни компании, които са гръбнакът на средната класа, заяви регионалният министър.

Министър Кирил Петков обобщи, че проблемите в двете министерства са много общи – и при язовирите, и при магистралите има дружества, които служат като шапки за разпределяне на средства без обществени поръчки.

В Държавната консолидационна компания има следния проблем – 416 язовира, като 82% от работата по тях и договорите им са сведени до 7 компании. 7 компании, които строят на различни места в България и от 416 язовира в момента има само 10 завършени, които реално даже не са пуснати в експлоатация и не са напълнени. Държавното предприятие за управление и стопанисване на язовири не е влязло в техния контрол, затова седят празни, обясни той.

С концентрацията на тези фирми конкуренцията е нула. Вместо малки и средни предприятия, участват огромни мастодонти, които сами могат да се финансират през търговски банки, коментира министър Петков.

"Бившите надзорници на Българската банка за развитие, без правна значимост, са обжалвали своето уволнение", съобщи още министърът на икономиката Кирил Петков. Той определи това действие като игра и предвижда да пусне иск, с който да се опита да спре обжалването.

Петков уволни членовете на надзорния съвет на ББР Митко Симеонов и Велина Бурска заради отказа им да се явят на среща с него. Смяната реално дойде, след като надзорният съвет отказа да предостави подробна информация за раздадените от банката кредити.