Чрез енергетиката България ще се върне като фактор в региона

България имаше активна политика на Балканите през 2018 година. Тогава в София премиерите на Македония и Гърция почти бяха на крачка от постигането на договор, който да отвори пътя за решаването на проблема между Атина и Скопие. На срещата в София за първи път седяха близко косовският премиер и президентът на Сърбия. Имаше и представител на Босна и Херцеговина, тоест на тези няколко ключови точки, които бяха проблематичните в Западните Балкани, които все още продължава да бъдат такива, имаше варианти за търсене на решение. Това припомни Николай Кръстев, журналист и експерт по въпросите на Балканите, в предаването  „В развитие” с водещ Делян Петришки.

Сега новият коалиционен кабинет започна да се завръща към тази активна политика на Балканите, в която България да бъде фактор на стабилността. Страната ни излиза от един процес на изолация и на неразбиране.

България иска да стъпи на онова, което беше постигнато през 2018 година, във външната политика приемствеността е нещо доста сериозно. Капиталът, който беше натрупан тогава, в този момент си струваше да бъде използван по отношение на нашите най-близки съседи и приятели.

България можеше да бъде един своеобразен трансмитер на европейските послания в региона. Тогава нещата не се случиха по този начин, но днес това е шанс България да излезе от изолацията и това неразбиране от съседните държави, които не разбраха докрай българската политика спрямо Северна Македония.

България може през енергетиката да се върне отново като един важен фактор в нашия регион. Страната ни има място на енергийната карта на Балканите с газовите връзки, които предстоят да  се изграждат в много скоро време. Тази с Гърция е на път да завърши, следват газовите връзки със Сърбия, със Северна Македония.

Трябва да се премине към реални дела. При посещението на Кирил Петков в Белград се заговори за създаване на общ газов хъб със Сърбия, а подобна инфраструктура е от ключово значение за енергийната сигурност. Въпросът е кой ще изготви проекта и финансирането.

България връща на масата на преговорите не само връзката със съседна Сърбия, но и един нов газопровод със Северна Македония, този, който е между Петрич и Струмица, което е шанс за българския бизнес да влезе в Македония и да започне с газификацията.

Има една много интересна идея, свързана с терминала за втечнен газ в Александруполис. Македония също е потребител и доставчик на газ през този терминал. България може да използва количеството, което Македония е поръчала, в своята вътрешна система и в един определен момент да го подава на Македония, защото Македония не може винаги да поема, нейната енергийна инфраструктура не е толкова подготвена.

Това е шанс България да прекара този газ през Северна Македония, но и към Косово, към Сърбия при необходимост.

"Не съм голям оптимист, че България ще вдигне ветото толкова бързо, колкото им се иска в Северна Македония”, допълни гостът.

Не виждам това да се случи до края на френското председателство. Въпросът е да се създаде атмосфера на нормални отношения. Освен това във всеки един момент, когато продължат преговорите със Северна Македония, България може да налага вето. Така беше в отношенията между Словения и Хърватия, припомни Кръстев.

Това, което днес ми липсва в регионалната политика на България, са отношенията с Турция.

Ние трябва да работим сериозно и с Турция, да бъдем елемент, който да допринася за цялостната стабилизация на Балканите.

Целият разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria