Войната ще е дълга - засега няма изход от конфликта в Украйна

Войната ще продължи още дълго време, тъй като Путин не може да постигне такъв успех, на какъвто се надяваше - да разгроми украинската армия, да не говорим за първоначалните цели да влезе в Киев, да смени властта и евентуално да неутрализира президента Зеленски. А това, което до момента Русия е постигнала, трудно може да бъде продадено за победа. Без такава победа Путин няма да спре войната. Ще се надява на нещо по-добро в бъдещи сражения, така че войната ще продължи. Това каза Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, пред Bloomberg TV Bulgaria.

От друга страна Русия все още контролира един сериозен териториален актив. Това е коридорът между Донбас и Крим и два три големи града. Така че от Украйна не би се примирила с това тези градове да бъдат откъснати от нея. Така че и тя няма мотив да спре съпротивата. Именно за това смятам, че сраженията ще продължат, каза Димитров.

По думите му "изходът, който може да бъде етикетиран като победа" от страна на Путин, "изглежда затрупан под развалините на военните действия". "Трудно е да се види какъв друг изход може да има за Русия от тази война. Другият изход изглежда, че е тя да бъде разгромена и войските ѝ да бъдат изтласкани от територията на Украйна. И това не ми се вижда да се случи в скоро време. Няма изход към мира в този момент".

Относно гласуваната от САЩ военна помощ в размер на около 40 млрд. долара гостът каза, че тя ще доведе до укрепване на украинската отбрана, но е "малко вероятно руската армия изведнъж да рухне под напора на тези пристигащи непрекъснато помощи за Украйна". "Защото тези по-съвременни машини изискват и време за обучение на военните да работят с тях. Това не може да стане от днес за утре".

 "Времето не работи в полза на Русия. От чисто военна гледна точка работи за Украйна", каза Димитров.

За речта на Путин на 9 май Пламен Димитров каза, че е имало спекулации, че Москва се е стремяла към "решителна победа, която точно за 9 май да бъде поднесена и да се ознаменува този празник". "Но дори и така да е било, се видя, че руската армия не може да осигури такава победа в такъв срок - до 9 май. За това речта, която Путин произнесе, беше по-скоро констатация и преповторение на това защо той е започнал тази война. Нямаше победоносни, тържествени нотки".

"Истината е, че за разлика от Втората световна война, както руснаците я наричат "Отечествената война", сегашната война не е нито славна, нито победоносна, още по-малко освободителна, въпреки че в началото беше прокламирана и като такава - да освободи Донбас", посочи Димитров.

Русия няма кой знае какви големи успехи след 1945 година. По времето на Съветския съюз беше суперсила, но СССР се разпадна, загуби Студената война. Сега виждаме, че Русия пак не печели в тази война и е логично Путин да върне погледите към това, което се е случило през 1945 година, добави събеседникът. "Това е един идентификационен маркер за руснаците. Най-кратката дефиниция за руснаците е: "Ние сме тези, които победиха най-голямото зло в най-голямата битка в историята на човечеството през 1945 година и превзехме Берлин", каза експертът.

По темата за договорените доставки на втечнен газ от САЩ за България след срещите българския премиер с Камала Харис и Антъни Блинкен Димитров каза, че са нужни подробности, за да се коментира, но добави, че спирането на руския газ само за две държави в Европа означава, че "фокусът на западната солидарност трябва да се насочи към тези две държави и доколкото Полша си е запълнила почти на 100% хранилищата и очаква до края на годината да заработи един доста голям газопровод от Норвегия през Дания и Балтийско море до полските пристанища, то нейният проблем изглежда почти решен. И остава България".

"И понеже България е много малък потребител на газ - малко над 3 млрд. куб. метра газ годишно, то никак не е невъзможно тези 3 млрд. (или по-скоро 2 млрд., защото 1 млрд. ще идва от Азербайджан), да бъдат осигурени с доставки на втечнен газ. България може да бъде нещо като витрина за западния успех - че може да се справи и без руски газ в очертаващата се криза, в която руските енергийни ресурси очевидно стават токсични. Така че, може да има такива усилия на американците, координирани с Гърция, защото от там трябва да се разтовари този втечнен газ или евентуално през Турция", посочи Димитров.

Той бе категоричен, че петролно ембарго ще има. По думите му в момента се договарят какви ще бъдат условията и какви изключения за отделните държави ще бъдат направени. "ЕК е направила предложението и тя се стреми да координира преговорите и дори да ги води с държавите, които не са съгласни с незабавното прилагане". "Различните държави в ЕС са в различна ситуация спрямо доставките на руски петрол. Тези, които имат пристанища - Западна, Северна, Южна Европа, нямат проблем, защото петролът е глобално търгувана стока и може да дойде от всякъде. Проблемът е единствено с тези три-четири държави в Централна Европа, които се снабдяват с петрол предимно чрез тръбопровода "Дружба", построен много отдавна, в съветско време. Те действително се нуждаят от известно време, за да си организират доставките от най-близките пристанища и от там вече с цистерни, с нови тръбопроводи да си решат въпроса".

"България е по-специален случай. Тя си има пристанища, къде да акостират тези танкери с горива. Пълна лъжа е, че има проблем да минават танкерите през Босфора. Минават хиляди танкери през Босфора", смята Димитров.

За технологичните пречки за преработка в България на друг петрол освен руски Пламен Димитров каза, че "нефтът "Уралс" не е уникален" и има и други места по света, където има нефт с подобни характеристики. Той добави, че освен това "всякакъв нефт може да задвижи рафинерията, но ако не е най-подходящия за съоръженията, може да не се достигне тази дълбочина на преработка, която сега се достига и от 100 литра нефт да се получат един или два литра по-малко петролни продукти, отколкото сега се получава. Това рефлектира върху маржа на печалбата на рафинерията, би могло да се увеличи съвсем леко цената на бензина, например, с една-две стотинки. Но пазарът на петролни продукти в България е силно конкурентен".

"Много по-разумно е обаче да се въведат на ниво Европейски съюз мита за вноса на руски петрол и от събраните пари да има някакви компенсации за фирмите на тези държави, които ще трябва да понесат известни загуби от това, че трябва да се откажат от руския петрол".

Най-вероятно до края на лятото Швеция и Финландия ще станат членове на НАТО. Непосредствени съседи на Русия, каза още събеседникът. "Финландия има 1300 км обща граница с Русия и не се страхува да стане член на НАТО, макар че е държава по население по-малка от България. Има консолидация на различни нива в западния политически лагер. Консолидация на ниво НАТО, на ниво ЕС, на ниво връзки ЕС - САЩ и дори неевропейските съюзници на САЩ - в Азия, в Австралия и т.н.".

Какво би могло да означава евентуалното отстраняване на ФСБ от войната в Украйна? Намаляването на транзита на газ от страна на Украйна за Европа през окупираните от Русия територии базирано на техническа невъзможност ли е или може да се оказва натиск върху Запада да побърза с отказа си от руски газ?

Вижте целия коментар във видеото.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.