Важно ли е облеклото на Кирил Петков при официални срещи?

Измачкана риза, набръчкани панталони, вехти обувки: защо голяма част от мъжкия състав на българската политическа каста нехае за външния си вид? Важно ли е как се обличат държавните мъже? Гледна точка на Стоян Гяуров пред DW:

Разликата между стил и вкус е тънка работа и трудно може да бъде дефинирана. И все пак: що се отнася до външния вид, преобладава виждането, че стилът е обърнат към социалната сфера, а вкусът - към индивидуалната.

За външния вид на държавните мъже

Нашите държавни мъже очевидно стоят над подобни тънкости. Но ако въпреки всичко се осмелим и запитаме: как е възможно първият министър да се яви във Вашингтон с разкопчана риза и грозно завързана вратовръзка, която сякаш го стяга като юлар, с едно сакце, в което едва се побира, с панталони, които са се набрали на няколко ката над вехтите, отдавна не виждали лустро обувки; как е възможно главният прокурор да се покаже в Брюксел с измачкана риза, с огънати краища на яката, която се е набръчкала около врата му като гофрирана ламарина, риза, която може и да е чиста, но изглежда мръсна; и изобщо, как е възможно по-голямата част от мъжкия състав на родната политическа каста така да нехае за външния си вид - отговорът, който бихме получили, вероятно ще гласи, че те се занимават с важни държавни дела и нямат време за такива дребнавости. И освен това - всичко е въпрос на вкус. (В скоби ще кажа: всичко може да е въпрос на вкус, но това не означава, че няма лош вкус.)

Формата, господа, формата!

Ако приемем изходното мнение за разликата между вкус и стил, ще забележим, че между двете съществува известно напрежение. Вкусът не е произволен набор от "харесвам" и "не харесвам", а форма на интелигентност, кореняща се в сетивата. Докато стилът, особено в политическата сфера, има малко общо с интелигентност и изисква преди всичко съобразяване с параметри на социалното поведение, които можем да сведем до формулата: служебното положение задължава. С други думи, политикът не е длъжен да има вкус или да следва модата. Но е важно преди да отиде в Брюксел, във Вашингтон или в парламента, да не забрави да хвърли един поглед в огледалото. За да не се срами той, да не се срамуваме и ние.

Накрая не мога да се въздържа от един чисто сарториален съвет към българския мъж - политик или не. Две неща са най-важни, когато купувате сако: формата на раменете и дължината на ръкавите. И още: вратовръзка и джобна кърпичка никога в един цвят или с един десен.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.