Неутрални? Всеки втори българин не симпатизира нито на Украйна, нито на Русия

Над 48% (48,1%) от българите не симпатизират нито на Русия, нито на Украйна във военния конфликт. Това показва национално представително проучване на агенция ЕСТАТ за общественото мнение за войната в Украйна.

Изследването е осъществено по метода „лице в лице“ сред 1004 пълнолетни български граждани, подбрани по пол, възраст и тип населено място, с максимално възможно отклонение от регистрираните процентни дялове ±3,1 % при 50% дял. Проучването е проведено в периода 8.10-28.10.2022 г. със собствено финансиране.

Според данните, цитирани от БТА, на Русия симпатизират 20,7 % от респондентите, а на Украйна – 23,1 %. Около 8% от запитаните не могат да преценят.

Според 67,5 % от запитаните българската позиция в конфликта между Русия и Украйна трябва да е неутрална, 16,3 % смятат, че трябва да изразим подкрепа за Украйна, а 8,6 % - за Русия.

Проучването показва, че 19% от хората гледат отрицателно на украинските бежанци, а положително – 25,8 %. „С безразличие“ са отговорили 17,2 %, а останалите 38 % нямат отношение.

Над 71% (71,4) твърдят, че не са помагали и нямат намерение да помагат на украински бежанци. По-малко от 10 % (9,4) са помагали, а 19,2 % не са, но имат намерение да го направят.

На въпроса "Ако днес се провеждаше референдум „за“ или „против“ членството на България в НАТО, как щяхте да гласувате?", 29,8 % отговарят, че биха подкрепили присъединяването към Алианса, 31,1 % са против, а 21 % отговарят, че не биха гласували.

Отказът на държавния глава Румен Радев да се присъедини към инициативата на президентите от Централна и Източна Европа, които застанаха в обща декларация в подкрепа на Украйна и членството ѝ в НАТО, се одобрява напълно от 23,6 % от респондентите, а 30 % са отговорили с „по-скоро одобрявам“. Твърдо неодобрение изразяват 13,1 % от запитаните, а 11,1 % по-скоро не одобряват. Над 22 % от българите не могат да преценят.

Сред водещите изводи на агенция ЕСТАТ са, че симпатиите към всяка от страните в конфликта избледняват, а войната се превръща в събитиен фон. Страховете, свързани с войната обаче, се засилват значително.

Около и над две трети от българите се страхуват в една или друга степен от трета световна война и употреба на ядрено оръжие, посочват още от агенцията. Информираността за действие при кризи, свързани с военни заплахи, е практически нулева.

Само сред мъжете, висшистите, заможните и жителите на големите градове има по-значителен дял от хора, които знаят какво да правят при ядрена заплаха, се посочва още в изводите на изследването.