Станишев бил мъничко и смешничко. Що е то?

Борисов, нали щеше да махате незаконните постройки?Щеше, но не Ви стиска! Само в нашия двор имаме 2 незаконни бараки, опасни при това и на 300 м от президентството. При едните съседи има още 3 такива постройки, а при другите само една. По надалече не сме виждали скиците, но и там няма съмненип че ги има. отговор Сигнализирай

ATAKA отговор Сигнализирай

БКП = БСП = НДСВ = ДПС = СДС = АТАКА = ГЕРБ ( БОЙКО ) отговор Сигнализирай

BKP =MAFIQ boiko sma4kai gi отговор Сигнализирай

Скоро, в последният брой на списание Везниизмежду многото графомански редове, по- скоро страници, препълнени с неистови напъни да се родят стиховце, ялови и недъгави, шетащи по страниците, полуслепи, подпиращи се на криви патерици и остенчета, болни от охтика и умирающи, но не като красивата Чехова смърт, ако смъртта изобщо може да е красива, не като последното издихание на Майстора, а като фалшив оргазъм на , като префърцунена роля на актьор , комуто са дали да играе Ромео, които се препиня по сцената , препинят се и репликите му, а отегчената също публика, маха с ветрилца, кълчи пръсти охка и се хихика...Но там измежду болните напъни на мозъка, измежду словедните дрисъците, кой знае как бе намерил място и един титан същии, неописуем с думи, каращ те да се върнеш към прочетеното, да го наизустиш, ако трябва, да изпиташ онази духовна наслада, като тази телесната, която изпитват гоголевите герой додето се тъпчат с есетра, при това безплатна, като вечерите на нашенските депутате и като когато Мики Рурк неистово люби красивата си филмова спътница в Девет седмици и половина... Там, уважаеми и омерзен от словата ми читателю беше едно есе писано от покоиният, но не за това гениален човек и писател Тончо Жечев, който ни разказваше за студените тръпки преминаващи през тялото и вероятно мозъка му, додето чете Бай ***. Често и аз посягам към тази малка книжчица, срам ме е да я чета, помня как преди тридесетина години , додето четех Преображението на Кафка отидох и повърнах, тук додето чета книгата на Алеко не повръщам, срам ме е и мене и аха да прескоча страницата, аха да свърши по- бързо, но срама е друг, не е като оня при четене на Дон Кихот. Друг е. Такива смесени чувства на срам и гняв, на горчив и смешен плач изпитвам и додето чета из нета и вестниците, из списания и книги, изпитвам ги и когато пусна телевизора, или слушам радиото, а от там не дай Боже се появи мазната, напудрена и нагласена физиономия на Емилия Масларова, но най- вече ги изпитвам, когато се разказва, когато гледам, когато слушам за превъплащенията на този чутовен народен герой, на този титан същии, на пожарникаря , главният секретар, каратиста, охранителя, генерала, китариста, кмета, футболиста, баткото на народите , на Бойко Борисов. Ще кажете, от де тази омраза, това омерзение и гняв, това предълго и атруфено слово, като не щеш не чети, не слушай, не гледай...Обикновенно, когато настъпя , опитвам да избърша обувката си, трия гневно о тревата, като си мисля, че ще я натори, но по обувката ми ще мирише и ще оставя спечени корички по килимите, паркетите във важните държавни учреждения в които стъпям. Но сетне се успокоявам, защото съм сигурен , че там вонята на няма да се усеща. Там също е пълно с ! отговор Сигнализирай