Пеканов: Възраждане правят България по-слаба с референдума за еврото

Струва ми се, че някои политически сили "продадоха мача" с еврозоната със саботирането на промените в Кодекса за застраховането. Това коментира пред bTV служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. "Както и със закона за контрол над главния прокурор, изведнъж всъщност липсва желание за предприемане на решителната стъпка", добави вицепремиерът.

Заради липса на кворум днес заседанието на Комисията по икономическа политика и иновации на Народното събрание се провали, припомня БТА. Депутатите трябваше да обсъждат и гласуват промени на Кодекса за застраховането, номер 48-202-01-42, внесен от Министерски съвет на 12 декември 2022 г. за второ гласуване. В петък, на работна група, служебният министър на финансите Росица Велкова подкрепи промените и заяви, че ако те не бъдат приети от Народното събрание, България може да има проблеми за приемането в еврозоната.

"България, за да подаде искане за конвергентен доклад, с който ще ни одобрят дали изпълняваме критериите за влизане в еврозоната, трябва да е спазила всички критерии. В момента България не отговаря на два критерия - за инфлацията, както и нашата правна рамка да отговаря на европейската правна рамка", поясни днес Пеканов. По думите му по линията на европейската правна рамка е имало три закона, които е трябвало да бъдат гласувани - за застраховането, за мерките за изпиране на пари и търговският закон. Пеканов припомни, че на 27 октомври 2022 г. парламентът е задължил служебния кабинет да ускори процеса на приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. Вицепремиерът посочи, че Министерството на финансите е подготвило тези закони и ги е внесло в парламента. Според Пеканов обаче сега се вижда, че желанието на някои политици е било само на хартия.

"В крайна сметка, когато дойде време за имплементиране на трите закона - за застраховането, за мерките за изпиране на пари и търговският закон - всъщност те не минават", коментира Пеканов. "Нашата позиция е, че когато инфлационният критерий е залаган през 90-те години обстановката е била различна от тази сега, когато инфлацията навсякъде е 10-15 процента. Там можеше да има гъвкавост. Но, ако не отговаряме на два критерия, става много сложно европейските ни партньори да са толкова гъвкави и да си затворят очите", добави още вицепремиерът.

Според Пеканов, след като промените в Кодекса за застраховането не са били приети, влизането на България в еврозоната с целева дата 1 януари 2024 г. става по-трудно. През април ще има парламент, ако тогава по-бързо има движение и се реши този казус, не всичко е загубено, но ще е трудно, добави той.

Според него голяма част от аргументите на "Възраждане", които събират подписи за референдум за националната валута, са неверни. "Смятам, че те правят България по-слаба с тези аргументи. Ние ще останем в периферията. По-хубаво ли е да останем в периферията или искаме да сме част от решенията, които се взимат", попита Пеканов.

"Най-големият риск при влизане в еврозоната е спекулата - в отделни търговски обекти, както и в евентуални координирани действия на търговските вериги за повишаване на цените. Именно тук държавата трябва да е сила, да разясни какво ще се случва, как ще се наказват, какви ще са санкциите, как може да се подаде сигнал. Тук трябва да се поучим от опита на Хърватия", допълни вицепремиерът.

Според него присъединяването към еврозоната не би трябвало да е проблем за доходите на хората. "За доходите влизането в еврозоната ще е допълнителен стимул те да нарастват по-бързо. Неслучайно синдикатите подкрепят еврото, защото те знаят, че след това ще имат механизма, с който да настояват за повишаване на доходите", допълни Пеканов.

Той изтъкна, че сред ползите за България от присъединяването към еврозоната са по-засиленото доверие в страната ни и засиленият контрол и надзор.