Как от свинщината, наречена Торта на победата, ще изскочи Радев

Софийската десница се задави здраво на новогодишното партийно парти. Тортата, украсена с ръце, глави и крака на мъже, жени и деца, и изядена с кеф и щастливи усмивки от стореното велико дело, може да бъде наречена по един-единствен начин – пълна свинщина. Свинщина, която изритва на преден план въпроси, които мен лично силно ме притесняват.

Живял съм 30 години във време, което наричахме по различен начин – комунизъм, социализъм, зрял, врял, развит и прочие обвивки на нещо, което не искам да се повтаря. Ако не беше дошъл 10 ноември, независимо дали е револция или дворцов преврат, и Желю Желев не беше премахнал софийското жителство, щях да съм още даскал в Жълти бряг. Пред пенсия, с надежда да остана като възпитател. И не ми казвайте какво му е да си учител. Видях какво е. И още си плюя в пазвата като си спомня. Имах два шанса за бягство – Кремиковци или конкурс за "Работническо дело". За първото нямах дупе, за второто възможности.      

За тези 30 плюс 30 години видях немалко, но не мога да избягам от един тип хора. Те строяха комунизма и се кълняха в СССР, и громяха и проклинаха гнилия капитализъм. И се хранеха хубаво от това. Сега същите рушат комунизма, кълнат се в САЩ и евроатлантизма, и пак доволно захлебват.

Тези същите ядоха и тортата с глави, крака и ръце.

На този паметник не му беше там мястото. Не съм сигурен дали даже е за музея. Стана вече ясно, че е заповядан, начертан и вдигнат под прякото ръководство на Кремъл. Това призна и се отказа от творението си един авторите му, големият български склуптор Любомир Далчев. Този паметник с руски шпагин не беше антифашистки. И не се крийте под удобния шинел. Той беше създаден за възхвала на великия Съветски съюз.

И моят дядо е участвал в последната фаза на войната. Но по никакъв начин не усещам паметта за него в този монумент. Поне никой за 30-те години живот в комунизма не ми казвал, че е в чест и на дядо ми. Да не говорим, че в онези години, ако някой кажеше, че това е антифашистки, а не паметник на Съветската армия, щеше да си има сериозни неприятности. Някой от партийните другари да го отрече?

Но въпреки това, пирът с тържествената торта, е свинщина. Демократите, дъвчещи парчетата с крака и ръце, ми заприличаха на партизани след обир на мандра, за пръв усетили сладостта на беззаконието. И после, като взеха, видяхме какво стана с идеалите.

Свинщина, факт. Сега да видим оправданието, което е пределно ясно. Не е естетично, но компромисът се прави в името на евроатлантизма, бюджета, конституцията и да не се върне Радев на власт със служебно правителство.  

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.