За да не се изложим пред чужденците: Спешно да осъдим някого

снимката кърти!!! Имам такива корици на XXX продукции..:)) отговор Сигнализирай

Oh kaseleko ponavela momata...mojeimen da me sadat posle za naduovane отговор Сигнализирай

Надя Дункин е родена през 1917 година - годината на Великата октомрийска революция. Впечатляващата й красота по стандартите на първата половина на века и артистичният й талант определят професията й - тя става актриса. Информацията за нея е малко - знае се със сигурност, че е играла в Пловдивския театър през 50-те години. Интелигентна, свободолюбива и с опърничав нрав, тя бързо печели както обожатели, така и - оказва се - завистници.През 1960-та година животът на Таня Дункин се преобръща рязко. Излизайки на улицата, тя е пресрещната от двама милиционери. Без обяснения е арестувана и почти отвлечена. Според нейно интервю за документален филм, препечатано във вестник "Монитор", е последвало това:"Пътувахме заедно с една жена, която също беше изпратена. При пристигането ни в самия лагер за добре дошли ни посрещна един ***, тъй наречен Шахо, с бич в ръката. Нанесе ми страхотен побой. Аз само си закривах очите, за да не попадне ударът в тях и да не ослепея. Припаднах. След това другата жена беше бита по същия начин. След като се задоволи от нанесения побой, *** каза: "Тук ще стоите и тук ще чакате да се приберат другите!" Стояхме 5-6 часа. По едно време се зададе "сивата рота", така я наричахме - "ротата на смъртта" - ранени, осакатени, в бинтове, с подути лица от зъбобол, защото е липсвала медицинска помощ. Вечерта на проверката при мен се яви една милиционерка, тъй наречената Юлка. "Ти ли си артистката?", попита ме. "Да!". "Помниш ли в Пловдив как се държеше високомерно, че играеше хубави роли, а аз бях едно нищожество?". Аз се изненадах от тези въпроси и казах: "Не ви познавам!". "А, така ли, не ме познаваш?!"И започна жесток бой, пак 20 бича.На другия ден трябваше да тръгнем на работа в село Българене. Там аз припаднах, защото не можех да работя на силно слънце физическа работа. Бях в безсъзнание. Вечерта те са ме завели, но не в лагера, а в самия двор, хвърлена при кучетата - като умряла жена. Посред нощ аз съм се съживила по някакво чудо и отново попадам в лагера. Не можах да работя този ден, оставиха ме почивка.Най-страшното беше, когато казваха: "С камъните, бегом!". Тези тежки камъни ние трябваше да ги държим в ръцете и в кръг да тичаме. Тогава много хора припадаха, камъни се търкаляха. Грозна картина".Историята е страшничка за четене, но всъщност става още по страшна от два факта. Дункин прекарва в лагера в Ловеч повече от две години. Става свидетел на случки от типа на "една жена не искаше да работи, пребиха я от бой и я запалиха още жива за назидание на останалите." Тя така и не получава обяснения за какво точно е арестувана и наказвана. Също толкова неочаквано, внезапно я освобождават през 1962-ра. Единият от милиционерите, арестували я навремето, по-късно се свързва с нея с нещо като извинение: "Оказа се, че нищо не си направила. Било е грешка..."След като излиза от лагера, Д отговор Сигнализирай

ооо,бейби,ква стойка си заела...палавница отговор Сигнализирай