Скандал! ЦИК взе от ГЕРБ и дари мандат на ДПС в Смолян

Уважаеми сънародници с турско самосъзнание. Моля Ви, да не забравяте няколко много важни факта. През 1878 г., когато руснаците и румънците колеха наред всички мюсюлмани, ние ви преобличахме в християнски дрехи и ви криехме по църквите из Лудогорието. Същата година, когато избихте цяла Стара Загора и подпалихте района, никой от нас не ви изкла и не постъпи по този зверски начин. През 1912 г., когато стигнахме 40 км от Истанбул, населението там се опитваше да преплува Босфора, за да се спаси. отговор Сигнализирай

Омразата трябва да се пресече. Само така ще помогнете на България.Костов каза за Доган: "Да заплашва така с етническата карта може да го направи само човек, който силно ненавижда България." отговор Сигнализирай

Днес се навършват 22 години от развръзката на драмата с децата заложници, разиграла се в черноморския курорт ''Златни пясъци'' в разгара на туристическия сезон през 1987 г. Това се смята за последната проява на тероризъм в България, свързана с ответната реакция на българските турци, предизвикана от т.нар. Възродителен процес, който започва през 1984 г. На 8 юли 1987 година пред елитния хотел ''Интернационал'' спира синя лада със силистренска регистрация, от която полетяват три ръчни гранати, припомня БЛИЦ. Ранени са трима туристи - руснак, германец и българин. Минути след взрива ладата е обкръжена от милиционери с автомати. От отворения прозорец на задната врата на колата се подава детска глава, която уплашено крещи: Не стреляйте. От предната врата излиза мъж и предупреждава милиционерите: ''Тук има деца-заложници! Никой да не приближава, трима сме, ще се взривим!''. Той хвърля листовки и три паспорта. На листовките пише: "Пътят ни е: Турция или смърт. Не сме убивали и никого няма да убиваме. Само от вас зависи, дали ще станете убийци на заложниците". Мъжът не се шегува - в ръката си държи граната. Пристигналите патрулни коли блокират района, униформени спират движението. На мястото на произшествието пристигат и служители от Държавна сигурност. Сред тях има спецове от местното звено на прочутото направление Терор.Милиционерите изпращат дошлите от плажа на безопасно разстояние.До час пред хотел ''Интернационал'' се събира почти цялото окръжно ръководство на МВР. Командването поема лично от заместник-министърът на вътрешните работи генерал-полковник Григор Шопов, който по това време кара отпуската си.Затворени в напечената лада, тримата похитители отказват всякакви преговори и настояват за свободно преминаване в Турция, без никакви капани по пътя. Терористите заплашват, че в в колата имат 10 кг взрив и 40 бойни гранати, децата-заложници са чужденци и при всеки опит за щурм, всички ще хвърчат.Според спомените на един от тогавашните служители на направление Терор, полковник А. Д: Ситуацията беше много деликатна, не можеше да ги пуснем да избягат в Турция. Ако ги пуснехме, щеше да последва вълна от такива отвличания, която трудно щяхме да овладеем. Същевременно искахме да спасим живота на децата. Най-лошото беше, че това се случи в разгара на туристическия сезон пред очите на всички чужденци. Указанията бяха да се дава гласност на инцидента, но да не се всява паника, която би довела до намаляването на притока на чужди туристи в НРБ.На похитителите е дадена радиостанция, с която да разговарят с ескорта си от МВР. След дълги увещания колата напуска курорта по определен от МВР маршут. Започва дългият, изтощителен рейд, десетки километри, часове наред, през пълните с народ крайморски селища на юг към турската граница. Кортежът на похитителите камикадзе е внушителен: пред ладата им се движи със святкаща лампа пилотна кола, други две я конвоират отстрани и още няколко с баретите са плътно зад тях. На всеки 20-30 км колоната спира, водят се преговори с мегафони, похитителите вдигат заплашително гранатите с извадени предпазителиг.През това време оперативните служби на МВР са научили почти всичко за терористите и отвлечените деца. Похитителите са Никола Николов и синът му Орлин са от Дулово, а шофъорът-съучастник - Невен Асенов, е техен близък от силистренското село Боил. И тримата са български турци със сменени имена и с роднини в южната ни съседка. Обявените за чужденци деца са всъщност две момчета от Добрич (тогава Толбухин).Спецслужбите откриват и мястото, откъдето са взети гранатите - армейското поделение в Болярово, където е служил Орлин Николов. Гранатите били изнесени по време на отпуски и свиждания от него и баща му.След развръзката на следващия ден Николов ще разкаже, че първоначално възнамерявал да открадне бронетранспортьор от поделението, където служил. С него възнамерявал да отвлекат една или повече туристки, за предпочитане западни, и да минат границата. Опитал се на два пъти да открадне БТР. Военното контраразузнаване ще установи впоследствие, че горивото на бойната машина било източено от старшината, отговарящ за подръжката на парка, за лични нужди. Заради постъпката му, която осуетила кражбата на БТР-а, бил поощрен, вместо да бъде наказан месец след инцидента.Заложниците са 12-годишният Дарин Христов и братовчед му Николай Петков на 15 г. Двете деца щели да ходят на кино в Добрич. Скучаели, когато на паркинга спряла синята лада. Единият от терористите любезно ги помолил да им покажат пътят до близката бензиностанция. След като заредили с гориво, любезните чичковци с доверителен глас съобщили на младежите, че са от Вътрешния отдел на Държавна сигурност, който контролира работата на колегите си. Предложили на двете деца да се разходят до морето, като изигт ролята на заложници, за да могат инспекторите да проверят как действат колегите им в екстремални ситуации. После щели да ги почерпят, и да им осигурят почивка в станция на МВР. Децата веднага приели.След пътуване цяла нощ, изтощени от жегата, безсънието и страха да не бъдат атакувани от баретите, похитителите не издържат. Започва разправия помежду им, Орлин Николов бие децата без причина, братовчед му Невен едва държи волана, крещи освирепял: ''Млъквайте, ще ви избия, малко остава!''.Подминават Царево (тогава Мичурин). След няколко километра, на един завой, укрит бронетранспортъор излиза на шосето и спира колоната. Снайперисти са заели позиция между дърветата и чакат заповед. При вида на засадата похитителите грабват отново гранатите, шофъорът се опитва да върне ладата назад. В същото време кризисният щаб получава от Григор Шопов окончателната директива и тя гласи: Спрете ги на всяка цена.За случилото се по-нататък разказва о.з полковникът от МВР Васил Велков - тогавашен командир на поделението за борба с тероризма:''Тогава се получи нещо непридвидено - бронетранспотъорът, който прикриваше част от пътя, отпусна спирачки и отвори по невнимание проход в шосето. Веднага извикахме друга кола. Като видяха това, терористите започнаха да бият децата, дръпнаха ладата малко назад и включиха на първа скорост, за да потеглят. Колата потегли напред, шофъорът й отвори отляво прозореца и хвърли две гранати по посока на снайперистите. Но гранатите се търкулнаха обратно към колата. В това време седящият отзад хвърли гранатата в краката на баща си. Там имаше още пет гранати. Колата се взриви. Аз стоях на няколко метра отзад и видях как задното стъкло на автомобила изхвърча, предното също. Под колата изригна огън, който издъни пода. Снайперистите по-късно разказаха, че са стреляли по двигателя на автомобила секунди преди да се взривят гранатите. За сведение никой от нас нямаше бойни патрони в оръжието си, а само шокови. Колата подскочи при този взрив и се блъсна в запречелия пътя наш автомобил. За тези части от секундата щурмовата група, която от четири часа стоеше замаскирана в близкия малинак, се хвърли напред. успяха да извадят двете деца. После в продъжение на половин час експлозиите продължаваха. Едното дете беше ранено в краката. Ръцете му се подаваха навън през избитото стъкло. Наш служител, майстор на спорта по гробичамне, го хвана за едната ръчичка, дръпна го хоризонтално, прегърна го и побягна към линейките. Така беше извадено, само че отстрани, и другото дете. Двама от терористите загинаха на място, а третият - ранен, се измъкна навън и падна. По-късно и той почина''.Според Крум Благов, автор на книгата 50-те най-големи атентата в българската история, обаче Орлин Николов е отведен със самолет в София, лекуван, осъден от съда на смърт и разстрелян същата година.От заложниците най-пострадал е Дарин Христов. След раняването от осколките на взривената граната левият му крак, въпреки операциите, остава по-къс със 7 сантиметра. Най-леко се отървава братовчед му Николай Петков, който е леко ранен в ръката. Днес осакатеният от гранатите Дарин преживява с мизерна социална пенсия, а кошмарите от преживяното не са го напуснали.Миналата година, малко преди да изтекат 20-те години давност, Софийският градски съд образува дело по заведения от Николай Петров иск срещу МВР и Министерството на правосъдието по Закона за задълженията и договорите. Похитеното момче, което вече е мъж, претендира за обезщетение от държавата за претърпените от него неимуществени вреди при отвличането му през 1987 г. Дарин също води дело. Те настояват за по 100 000 лева отговор Сигнализирай

mai riazanite ot 20g ne sa bili na ekskurzia i zapo4naha da praviat pakosti...Boiko,vzemi da organizirash edna s one way ticket отговор Сигнализирай

Tina ve4e sam na moreto v Pomorie i lapopa sam si govzemal s sebe si..zapoqdai ..ima studena bira kebap4eta .. отговор Сигнализирай