Станишев: Управлението се занимава с ревизия, "основана на лъжи"

Олигарх е "член на експлоататорско малцинство, което управлява, като си служи с подкупи и насилие". Така пише в речника на чуждите думи от социалистическата 1982 г. Тълковният речник от, вече предполага се, демократичната 1997 г. казва, че "олигархията е политическо и икономическо господство на едно малцинство от аристократи или богаташи". А иначе всекидневната употреба на думата отвежда към Русия, където разпадането на СССР помогна на група хора да натрупат капитали за една нощ благодарение на държавата и не без помощта на разпадащите се тайни служби. Нещо подобно се случи и в останалите страни членки на бившия соцлагер, само че в по-дребен мащаб. Интересно кое от всичките значения на думата имат предвид в БСП, когато в новата си политическа рамка заявяват, че ще осигурят "ясни, общовалидни правила, за законен и ефективен бизнес, без олигарси, монополисти и картели". Очевидно, че не визират например хора като едрия предприемач и бизнесмен от Пловдив Георги Гергов, който, освен че е делегат на задаващия се след две седмици конгрес на БСП, вече е издигнат и за кандидат-член на висшия съвет на партията. Оттам приятелят на президента Георги Първанов и собственик на Пловдивския панаир, емблематичния ЦУМ и т.н. има да извърви съвсем кратък път до депутатските листи за 2009 г.Помолен да изброи няколко олигарси в България, членът на изпълнителното бюро на партията Кирил Добрев отрече в страната да има такива изобщо . "Не знам защо този текст е там", призна той пред bTV. "Олигарсите са хора, които искат, след като имат икономическа власт, да придобият и политическа", пояснява социологът Юри Асланов, член на комисията, изготвила документа. Според него в България все пак имало олигарси, но дребни. " Много е смешно да се говори за олигархия. (...) по времето на Жан Виденов беше "Орион", след това дойде Иван Костов и стана "Олимп", сега е на мода някакъв детски етикет, като олигарх. Бизнесът е нещо, което съществува на терена и той не може без политиката и политиката не може без бизнеса", това беше казал преди няколко месеца в едно свое интервю пред "Всеки ден" самият Георги Гергов. отговор Сигнализирай

Етимологично погледнато, използването на думата фашизъм в съвременната политическа история на Италия датира от 1890-те под формата fasci (фаши). Това били радикални политически групи, които бързо се разрастнали до началото на Първата световна война.Доктрината на фашизма е написана от Джовани Джентиле философ-идеалист, който работил като официален философ на фашизма. Мусолини подписал статията и по този начин тя се приписвала на него официално. В нея французите Жорж Сорел, Шарл Пеги и Юбер Лагардел са представени като вдъхновители и източници на фашизма. Идеите на Сорел за синдикализма и насилието имат ярко присъствие в документа. Цитиран е и Ернест Ренан, който имал предфашистко мислене. И Сорел, и Пеги били повлияни от Анри Бергсон. Бергсон отрича сциентизма, механичната еволюция и материализма на марксистката идеология. Бергсон също така представя т.нар. elan vital, или жизнената сила, като еволюционен процес. Тези два елемента от философията на Бергсон присъстват в постулатите на фашизма. Мусолини заявава, че фашизма отрича доктрината на научния и марксистки социализъм и доктрината на историческия материализъм. Юбер Лагардел, авторитетен писател-синдикалист, е повлиян от Пиер-Жозеф Прудон, който пък от своя страна вдъхновява анархосиндикализма.Има няколко традиционни елементи, повлияли Мусолини. Серджо Панунцио, главен теоретик на фашизма през 20-те, има зад гърба си доста години като синдикалист, но влиянието му намалява, когато движението се отърсва от своите стари левичарски елементи. Фашистката идея за корпоратизма и по-точно теориите за сътрудничеството между класите и социално-икономическите отношения са много близки с модела, изработен от папа Лъв XIII в енцикликата Rerum Novarum. Това писмо се обръща към политиката, след като тя е променена от Индустриалната революция, и към другите промени в обществото, които са се получили през 19 век. Документът критикува капитализма и експлоатацията на широките маси за индустрията. Той остро критикува обаче и социалистическата идея за класовата борба и за предложеното от социализма решение за експлоатацията (отстраняването или поне ограничаването на частната собственост). Rerum Novarum призовава за твърдо управление, за да започне мисия на предпазване на народа от експлоатация, докато същевременно настоява за запазване на частната собственост и отрича социализма. Писмото се обръща и към римокатолиците с молба за прилагане на принципите на социалната справедливост в техния личен живот.Опитвайки се да намери принципи, с които да съперничи, и да замени марксистката доктрина за класовата борба, Rerum Novarum умолява за социална солидарност между горната и долната класа, и подкрепя национализма като средство за запазване на традиционната нравственост, обичаи и народен бит. Така Rerum Novarum предлага вид корпоратизъм организирането на политическите общества заедно с хората от индустрията, което наподобява средновековната гилдия. Демокрацията от вида един човек, един глас е отхвърлена в полза на представители от различни кръгове на хора с общи интереси. Тази идея трябвало да противодейства на подривното естество на доктрината на Карл Маркс.Темите и идеите, развити в Rerum Novarum, могат да се открият и във фашистката идеология на Мусолини.Фашизмът заимства и от Конституцията на Фиуме на Габриеле Д'Анунцио от краткотрайното му управление в град Фиуме (дн. Риека). Синдикализмът също оказва влияние на фашизма, най-вече поради общите идеи на някои синдикалисти с тези на Д'Анунцио. Преди Първата световна война синдикализмът е войнствена доктрина на революцията на работническата класа. Отличава се от марксизма с това, че според него най-благоприятният път, по който работническата класа да се освободи, е трейдюниона, а не партията.Италианската социалистическа партия изхвърля синдикалистите през 1908 г. Синдикалисткото движение се разцепва между анархо-синдикалистите и по-умерените. Някои от умерените започват да проповядват смесени синдикати на работници и работодатели. Така те приемат ученията на католическите идеолози и ги разширяват, за да дадат по-голяма власт на държавата, и ги отклоняват в националистическа посока чрез влиянието на Д'Анунцио.Мусолини е впечатлен, когато се появява преводът на Анри дьо Ман на Au-dela du marxisme. Той пише на автора, че неговата критика е унищожила всичките научни елементи, останали в марксизма. Мусолини одобрява идеята, че корпоративната организация и новото взаимоотношение между труда и капитала ще отстрани сблъсъка на икономическите интереси и следователно ще неутрализира зародиша на класовата борба.Изоставилите социализма философи като Роберт Мишелс, Серджо Панунцио, Отавио Динале, Агостино Ланцило, Ангело Оливиеро Оливети, Мишеле Бианки и Едмондо Росони се обръщат против старите си левичарски идеи. Те изиграват роля за намирането на трети начин, който да отхвърли и капитализма, и социализма. отговор Сигнализирай

Вижте само какви олигарси има в бедна България в този сайт са наредени даже в класация според богатството им - milionerite (точка) ком отговор Сигнализирай

Понятието социализъм се отнася до различни теории за икономическата организация, застъпващи се за държавата, работника или публичната собственост и управление на средствата за производство и разпределение на благата, както и за общество, характеризиращо се със свободен и равен достъп до ресурси за отделния индивид, с егалитарни методи за компенсация.[1][2][3] Социализмът не е политическа система; той е икономическа система различна от капитализма.Най-общо, социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малък дял от обществото, който контролира капитала чрез експлоатация труда на наемния работник, създава неравенство в обществото, не предоставя на всички равни възможности за увеличаване на собствения потенциал и не употребява технологиите и ресурсите в максималния им потенциал и в интерес на народа. Поради това социалистите се застъпват за създаването на общество, позволяващо на широкото приложение на модерните технологии да рационализира икономиката, елиминирайки анархията в производството на капитализма,[4] както и позволяващо по-равното разпределение на властта и богатствата на база на количеството работа, изразходвано за производството, макар да има значително разногласие сред социалистите за това как и до каква степен това може да бъде постигнато.Социализмът не е конкретна философия с фиксирана доктрина или програма; разновидностите му, които понякога си противоречат, изповядват различна степен на социален интервенционизъм и икономическа рационализация, обикновено под формата на планова икономика. Друг белег на социалистическото движение е разделението между реформисти и революционери, различаващи се във възгледа си за това как трябва да бъде основана социалистическата икономика. Някои социалисти изповядват идеята за цялостна национализация на средствата за производство, разпространение и обмен; други пък залагат на държавния контрол върху капитала в рамките на пазарна икономика. Социалистите, вдъхновени от съветския модел на икономическо развитие, се застъпват за създаването на централно-планова икономика, ръководена от държавата, която притежава средствата за производство. Други, в това число югославските, унгарските, германските и китайските комунисти през 70-те и 80-те години на 20 в., въвеждат различни форми на пазарен социализъм, комбинирайки кооперативни модели и модели на обществената собственост със свободния пазар на обмяната и свободна ценова система (но не и свободни цени за средствата за производство).[5]Съвременният социализъм има своите корени в политическите движения на интелектуалните и работническите класи от 18 век, които критикуват ефектите на индустриализацията и частната собственост върху обществото. Социалистите-утописти, в това число Робърт Оуен (1771-1858), се опитват да създадат самоиздържащи се комуни, чрез отцепване от капиталистическото общество. Клод Анри дьо Сен Симон (1760-1825), бащата на термина социализъм, пръв се опитва да дефинира технокрацията и индустриалното планиране. Първите социалисти предвиждат свят, усъвършенстван от овладяването на технологиите и го съчетават с една по-добра социална организация. Много съвременни социалисти споделят също този възглед. Ранните мислители-социалисти са склонни да симпатизират на комбинацията от автентична меритокрация и рационално социално планиране, докато днес много съвременни социалисти имат по-егалитарни концепции.Карл Маркс и Фридрих Енгелс използват термините социализъм и комунизъм взаимозаменяемо и постулират, че социализмът ще бъде постигнат посредством класова борба и пролетарска революция.[6] Владимир Ленин, вероятно повлиян от идеите на Маркс за долни и горни етапи на социализма,[7] по-късно ползва думата социализъм, за да означи преходното състояние между капитализъм и комунизъм.Социалдемокрацията предлага избирателна национализация на ключовите национални индустрии в смесените икономики и запазване на частната собственост на капитала и частните бизнес предприятия. Тя предлага още финансирани от данъците програми за социално подпомагане и регулация на пазарите. Много социалдемократи, особено в Европейските социални държави, наричат себе си социалисти, вливайки доза неяснота в значението на понятието. Либертарния социализъм (в това число социалния анархизъм и либертарния марксизъм) отхвърля държавния контрол и владеенето на икономиката и проповядва директна колективна собственост в смисъла на производство посредством кооперативни работнически съвети и демокрация на работното място. отговор Сигнализирай

Ако ще тълкуваш сър Томас Мор да си изтриваш коментара,че за нищо не става. Да не го пействаш втори път!Всеки червен *** подменя нещата и съждава простоти! отговор Сигнализирай