БСП влиза като победител в последната права на изборната кампания

Това показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено от 8 до 14 юни сред 8010 пълнолетни българи. Извадката обхваща 743 гнезда в 281 населени места.

Новото време очевидно също прави ефективна кампания, защото към 14 юни тази малка партия влиза в парламента, констатират социолозите.

Според проучването дистанцията между НДСВ и БСП е такава, че е трудно да бъде преодоляна. НДСВ леко намалява електоралния си резултат (с процент и половина - два в сравнение с края на май), ОДС се свива до най-твърдото си ядро. ДСБ запазва позициите си в национален план и ги подобрява в столицата. БНС запазва шансовете си да попадне в парламента.

АТАКА получава все по-добри резултати и по региони и в национален план. Не е изключен ръст на електоралния дял за Евророма и особено за Коалиция на розата, но не се увеличават съществено шансовете за попадане на тези две формации в парламента, коментират от НЦИОМ.

БСП има равномерна и висока подкрепа в повечето избирателни райони. НДСВ се представя най-добре във Варна и в Благоевград, ОДС в Пловдив и в Русе, ДСБ в София, Новото време - в Бургас и в Стара Загора.

Социолозите отбелязват, че колкото повече избиратели печелят малките партии, толкова повече БСП се отдалечава от абсолютното мнозинство в парламента.

От НЦИОМ са помолили респондентите да гласуват с интегрална бюлетина. Според получените резултати левицата има 36 процента или 97 мандата, НДСВ - 20.6 на сто или 55 депутатски места, ОДС - 9.9 процента или 26 мандата, ДПС - 7.6 процента или 20 мандата, ДСБ - 5.8 на сто или 16 депутатски места, Новото време - 5.5 процента или 15 народни представители, а БНС - 4.2 на сто или 11 депутати. Атака получава 3.9 на сто, Коалиция на розата - 1.1 на сто, а Евророма - 0.7 на сто.

Ако БНС не влезе в парламента, БСП получава 102 мандата, НДСВ - 58, ОДС - 28, ДПС - 21, ДСБ - 16 и Новото време - 15.

За периода на изследването НЦИОМ регистрира избирателна активност около 60 процента. Твърдо решили да гласуват са над 65 на сто от хората на възраст на 60 и повече години.

Самоопределящите се като сигурни гласоподаватели са доста по-малко сред младите на възраст между 18 и 30 г. - 52 на сто. Сред хората в активна трудова възраст (30-60 г.) активността се движи в рамките на 57-60 процента.